След края на Руско-турската война през 1878 година в България е установено временно руско управление. През есента пред ген. Александър Дондуков-Корсаков възниква големия въпрос за отоплението на казармите на руската армия, позиционирана в освободените от Османската империя земи. Решението на задачата той поставя на ген. Александър Мосолов. По това време района на София е обезлесен и офицерът тръгва на обиколка из пернишко. Там край село Мошино, което днес е квартал на Перник, открива находище на кафяви въглища. Докладва за това на генерал Дондуков, който от своя страна възкликва, че България не бива да търси друго злато освен черното. В историята това е времето, когато започват първите опити за разработване на находището от въглища във Владайско-Мошинско-Пернишкия басейн.

"През 1891 година Народното събрание приема закон за подземните богатства, съгласно който те са изключително и единствено държавна собственост. В същата година официално отварят врати и мини "Перник" и така се слага началото на минно-добивната индустрия в България". Това казва Венцислава Крумова, уредник в Регионалния исторически музей в Перник. Първият държавен рудник е "Водоотливна галерия". В него се работи в продължение на 70 години, а днес е уникален за Балканите Подземен минен музей.

В края на 19-и и началото на 20-и век Перник е притегателно място за хора от цяла Европа, търсещи работа и добър стандарт на живот. За чуждите инженери и техници, работещи в рудниците, започват да се строят жилища. Перничани нарекли новия квартал "Монте Карло“. Днес той се намира в идеалният център на града. Открит е и така нареченият "Магазин на мината“, който осигурява къщи на миньорите. Те са настанени в първия в страната работнически жилищен квартал, който и до днес носи името "Твърди ливади".

Историята на промишленото развитие на България започва от Перник с изграждането на първата електроцентрала. Тук е пуснато и първото в страната улично електрическо осветление. В миньорския град са построени първите у нас стъкларски и машиностроителен заводи, както и първата българска брикетна фабрика.

"Село Перник става град в 20-те години на миналия век. Мината полага изключително старание градът да се благоустрои – водопровод, канализация, Дворец на културата, театър, духова музика, камерен оркестър – неща, които съвсем естествено дават друг облик на града", казва директорът на Регионалния исторически музей в Перник Милан Миланов.

Всяко населено място пази спомени за нравите, бита и славните моменти на предците си. Най-новата постоянна изложба в пернишкия Регионален исторически музей е посветена на праисторията. В нея са показани уникални експонати от каменно-медната и бронзовата епохи. 5000 години преди Христа на скалистото плато, което се намира в югозападната част на днешния град съществува голямо и богато селище. През четвъртото хилядолетие преди новата ера то е оградено от голяма крепостна стена, използвана като укрепление чак до 12-ти век. Там е бил и домът на изтъкнатия военачалник Кракра – защитникът на българските земи от византийските нашествия по време на цар Самуил.

Всяка нова година Перник започва на чисто! От векове кукери гонят злите сили от града, а през 1966 общината организира първия фестивал на маскарадните игри – „Сурва“. Двайсет години по-късно събитието става международно, за да се превърне днес в най-големия фестивал от този род на Балканите.

Вижте повече по темата във филма на Миглена Георгиева.