Богът на любовта Ерос изпращал своите стрели най-често през нощта, но заради тъмнината понякога уцелвал грешно сърце, разбивал го и то страдало от безнадеждна любов. За да не стават грешки той поискал помощ от майка си – Афродита. Тя разпръснала блестящи семена и от тях израснали големи, красиви дървета. През пролетта листата им държали бели цветове наподобяващи свещници. Те осветявали майските нощи и Ерос постигнал целта си да предизвиква взаимна любов. Ако до есента обекта на любовните стрели не отговори на чувствата, дървото го замеряло с малки лъскави топчета. Дървото, което Афродита засадила е кестен, а това е една от многото легенди за неговата поява. От древни времена то се смята за магическо.

Твърдите и лъскави плодове на конския кестен се свързват с положителни емоции. Вярва се, че те пазят от зли очи, носят късмет, помагат за привличане на пари. Може би затова през 20-и век всяка дама е носила в чантата си кестен, а господата са пускали по един в джоба си. Има дори легенди, които разказват че, вавилонските лечители съветвали болните да полежат под кестеново дърво преди да започне лечението им. А прабългарите ограждали постелята на разболелите се с кестени.

Конският кестен е незаменима билка при лечение на някои заболявания. „Използва се за изчистване на тромби, при разширени вени и за варикозни рани. Мехлемът от него действа много добре, но при приготвянето му трябва да се спазва технологията“, казва магистър-фармацевт Цонка Даскалова от билкова аптека "Розмарин".

Освен за лечение, плодовете на това магически дърво намират отлично приложение и в козметиката, защото действието им е подмладяващо. А народният лечител Петър Димков, който е бил офицер от българската армия, пък изработвал от цвета на конския кестен прословутите "войнишки възглавници" срещу безсъние. В тях той слагал също здравец, жълта комуника, лайка, лавандула, майоран, маточина и лазаркиня. Всички тези билки зашивал в тензухена торбичка, която се поставяла в леглото до главата на имащия проблеми със съня.

Конският кестен е един от символите на София. За първи път фиданка от такова дърво е засадена в града през 1883 година, когато е приет градоустройственият план на столицата.

Дворцовият градинар Карл Бец, който е бил доведен тук от княз Александър I, е внесъл едно голямо количество фиданки от конски кестен, от единственото естествено находище на вида в България. То е в Преславския балкан - Източна Стара планина, и от тогава всъщност се започва масовото му използване. Видът е много красив, има ценни декоративни качества и очевидно се е харесал на местното население. Така постепенно се е превърнал в дърво символ на града. Това казва дендрологът доц. д-р Александър Делков от Института за гората на БАН.

"Кестените са много ценни защото правят много богата листна маса. И за градска среда са хубави, тъй като произвеждат изключително голямо количество кислород. Чувала съм, че по тази причина Тодор Живков е държал пред прозореца на спалнята му задължително да има засаден кестен", разказва Милена Васева, директор на софийското общинско предприятие "Паркове и градски градини".

Конският кестен е едроразмерно дърво, което може да достигне височина до 30 метра, а диаметъра на стъблото - един метър. В естествена среда живее около 200 години. С големите зелени листа и кичестите бели цветове то е сред най-красивите дървета. За съжаление в средата от 80-те години на миналия век кестеновият листоминиращ молец е най-големият му враг. Насекомото е причина ранен листопад.

Това е миниращ вид, гъсениците, на който се хранят с паренхима на листата. Към средата на лятото дървото вече изглежда напълно загубило листата си. Обикновено това не е гибелно за растението, но се отразява върху растежа и физиологичното му. Насекомото зимува в листата, поради което изключително добра превантивна мярка е да се унищожават опадалата шума. Това казва проф. д.н. Георги Георгиев, директор на Института за гората на БАН.

Известни са над двадесет вида конски кестени и нито един от тях не трябва да се готви, защото са отровни! Те са от род "Ескулус", семейство "Сапиндови".

Но има други кестени, които се използват в кухнята. Те са от род "Кастанеа", от семейство Букови и казват, че вкусовите им качества са известни на хората от хиляди години. Сладкият кестен произхожда от Азия. Среща се в Южна Европа, Северна Африка, Кавказ и Мала Азия. В България естествени насаждения има в планините - Беласица, Славянка, Пирин и Огражден. За разлика от ядките на конския кестен, тези на сладкия са годни за консумация. Те могат да се варят, пекат и използват в различни готварски рецепти.

Северната част на Италия, провинция Ломбардия по време на Римската империя е била много популярна в отглеждането на кестени за храна. Този район навремето е наричан цивилизацията на кестените, защото те са били най-добрата хранителна алтернатива на зърното. От тях са се правили всевъзможни неща – хляб, палачинки, каша, както и основни ястия. Това казва шеф-готвач Ивелина Иванова от кулинарно училище "Меню".

Ето и две рецепти за сладки кестени, предоставени любезно от шеф-готвач Ивелина Иванова:

Тоскански сладък "хляб" Кастанячо

450 г брашно от кестени

550 мл вода

1 ч.л. морска сол

100 г стафиди

100 г кедрови ядки

2 с.л. листа от пресен розмарин

1 с.л. зехтин

Брашното се разбърква с водата до гладка гъста смес. Добавят се солта, стафидите, половината от кедровите ядки и половината от розмарина.

Сместа се сипва в намаслена със зехтин тавичка. Поръсва се с останалите ядки и розмарин.

Пече се в загрята фурна на 180 С за 30-40 мин. Не бива да се препича, а да остане сочен като брауни.

Кестени с праз, нар и салвия

2 с.л. зехтин

1 стрък праз, нарязан на кръгчета

½ ч.л. сушена пушена чушка, натрошена

1 ч.л. натрошена сладка чушка

500 г сварени обелени кестени

3 с.л. сушени домати, нарязани на ситно

50 мл марсала или вермут

1 ч.ч. листа от спанак

3 с.л. зърна нар

3-4 листа салвия, накъсани

Сол, черен пипер на вкус

В добре загрят тиган се сипва зехтинът и веднага се прибавя празът. Разбърква се на умерен огън 3-4 мин. Прибавят се чушките, доматите и кестените.

Разбъркват се 30 мин. и се налива виното. Бърка се, докато се изпари.

Накрая се сипват листата спанак и се разбъркват няколко секунди, докато завехнат. Слагат се зърната нар и едро сукан черен пипер и се поднасят като леко основно ястие или като гарнитура.

Вижте филма на Миглена Георгиева във видеото.

Снимка: БГНЕС