Историите ON AIR: Епикриза на едно здравеопазване

На 23 март 1951 г. е въведена всенародната безплатна медицинска помощ, а 48 години по-късно – на 15 март 1999 г. със старта на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) започват сегашните реформи. За 23 години са сменени 21 министъра на здравеопазването. Всички обещаваха положителни промени в системата, но резултат все още липсва.

През 1939 г. в България има 94 частни болници и 67 държавни. След въвеждането на всенародната безплатна медицинска помощ, частните лечебни заведения са одържавени. Така е поставено началото на социалистическото здравеопазване. През 1951 г. за здравеопазване държавата отделя 12 милиарда тогавашни лева.

На  23 март 1951 г. година вестник "Работническо дело" пише: 

"Безплатната медицинска помощ се осъществява от държавните здравни заведения и включва всички амбулаторни и поликлинични домашни прегледи, операция, манипулации, изследвания, диагностична, лечебна и профилактична цел. Лекуването на легло в болниците, ражданията в родилните домове, лечението в туберкулозните санаториуми е безплатно за всички граждани. Лекуването на зъбите, с изключение на зъбопротезите, за които се заплаща материалът, е също безплатно. Безплатни са също така рентгеновите прегледи, изследванията, медикаментите и превързочните материали, ваксинации, дезинфекции, серуми за борба със заразните болести. С Постановление на Министерския съвет се намаляват цените на лекарствата средно с 40 на сто"

В 1954 г. болниците в страната вече са 441 и нито една от тях не е частна. Реформата е направена от д-р Петър Коларов, който е здравен министър в продължение на 13 години. Той завършва медицина в Москва и Петербург и пренася съветската система "Семашко" в България.

При тази система всеки гражданин получава безплатна медицинска помощ. Парите за лечение се осигуряват от данъците, които се събират от населението, но не съществува изрична здравноосигурителна вноска. За работата си лекарите получават държавно определена заплата, еднаква за цялата страна. Държавният отдел "Народно здраве" отговаря за разпределението на младите лекари и сестри. Чиновниците решават къде да изпратят младите специалисти за три години, за да практикуват професията си. По този начин е осигурен медицински персонал във всички села и градове на страната. А за работа в най-отдалечените погранични райони са давани допълнителни пари към заплатата.

"Онази система "Семашко" работеше в една затворена, изолирана среда, лабораторна. България беше затворена, тя нямаше контакти с други държави, дори в Съветския съюз не можеше да отидеш да работиш по желание, ако случайно не ти разреши ръководството на държавата. Така че онова нещо е приложимо за държава, в която няма свободно движение на хора и капитали", казва председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров.

"Преди 30 години лекар със слушалка и апарат за кръвно е създавал впечатлението у хората, че някой се грижи за тях. Сега вече пациентите много добре знаят, че имат нужда от рентгени, имат нужда от скенери, имат нужда от инвазивни изследвания, защото медицината дава тази възможност. Съответно и смъртността и заболеваемостта се променя. Много повече неща може да лекува медицинската наука сега, но за това се изисква нещо повече от слушалка, апарат за кръвно и спринцовка със животоспасяващо лекарство. Затова тази система с модернизацията на медицината става невъзможна, защото не може да сложим скенер до краварника, където преди това е имало и лекар със слушалка", обяснява бившият министър на здравеопазването д-р Петър Москов.

"В сегашната България, която е европейска държава, практически опита някой да приложи онова уравняване и териториално разпределение, и назначаване на чиновници, лекари и сестри, ще доведе до още по-голям отлив на висококвалифицирани лекари към Западна Европа, да не говорим за медицинските сестри", категоричен е д-р Маджаров.

След реформата от 1999 г. здравеопазването стана пазарно ориентирано. Всеки български гражданин, който е здравноосигурен има право да избира личния си лекар, специалиста от доболничната помощ, както и болницата, в която да се лекува. Промените са съпътствани и със закриване на селските здравни служби и много общински болници. Но в столицата и в още четири големи града са построени нови модерни частни клиники, в които здравеопазването е на високо европейско ниво.

"Някои лекари, които са по-търсени, може да получават и много пари и получават повече, доста повече пари. Но това не е само решение на въпроса. Тука не говорим за отделни хора, тук говорим за цялото здравеопазване. Тук говорим за базата. Човек, ако е много богат, той не се интересува здравеопазването в страната как е. Ще си избере доктор, ще си избере болница. Но, ако се случи нещо спешно в Димитровград например, какво ще прави той? Няма да му помогнат нито парите, нито това, че има. Ще се сблъска с обстановката, която е там. И затова трябва да се мисли по този въпрос", казва хирургът проф. д-р Тома Пожарлиев. 

У нас има много добри лекари, на които хората имат доверие. Пациентите обаче не са доволни от организация в здравеопазването.

"Ето, за това говорим! Тази система на организация е порочна и болката на хората е свързана с факта, че в болниците и не само в болниците на пациента се гледа като пачка пари, от която съответното лечебно заведение преди да го препрати на следващото трябва да вземе някаква част, когато плаща Касата, а някаква част се плаща и от джоба на пациента. Това е болката на хората и това нещо трябва да бъде променено", категоричен е д-р Москов. Той припомня, че по времето, когато е министър на здравеопазването е била изработена наредба, според която ако някоя болница върне линейка, лечебното заведение трябва да бъде санкционирано. "Това се унищожи в деня след като престанах да бъда министър. Защото, ако линейката ви закара, не дай Боже имате нужда в частната болница и тя ви върне, за мен тази болница няма причина да съществува повече там. Защото тя съществува, за да отговори на вашата нужда, а не на собствения си бизнес план", заявява д-р Петър Москов.

От двайсет години в България се говори как и кой трябва да финансира здравеопазването, кое е недофинансирано или недогледано, но за съжаление обща държавна визия за сектора няма.

Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева. 

Снимка: Bloomberg L.P.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК