Хроники на Съединението,част I: Съдбата на Санстефанска България

На 13 юли 1878 година в Берлин е подписан международният договор, който унищожава санстефанските мечти на българите. 

Великите сили определят територията на освободеното княжество да се простира между Дунав и Стара планина, плюс софийско и кюстендилско. Днешната Южна България е била обособена като автономна област Източна Румелия, а Македония, част от Родопите и Беломорието остават в пределите на Османската империя.

Преговорите в Берлин се водят в продължение на един месец. Особени спорове предизвиква съдбата на Софийския санджак и на непревзетата по време на войната турска крепост Варна. Руският преговарящ граф Пьотър Шувалов прави дипломатическа маневра и успява да присъедини морския град към освободена България. 

Съвсем е неразбираемо за българското общество защо между София и Пловдив, между София и Скопие, между Пловдив и Скопие се пътува със задгранични паспорти.

Директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев казва, че Източна Румелия е замислена на дипломатическата маса в Берлин от Великите сили като първият експеримент в историята на Европа. 

Независимо че на територията на автономната област живее преобладаващо българско население, заедно с останалите там турци и гърци, те трябва да бъдат наричани румелийци. 

Вижте още във видеото!

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК