Известен още като неинсулинозависим захарен диабет, той представлява хетерогенно заболяване, характеризиращо се с периферна инсулинова резистентност и невъзможност на бета-клетките на панкреаса да отговорят на повишените нужди от инсулин.
1. Кои са рисковите фактори?
Захарният диабет тип 2 е типичен за зрялата възраст. В последните години се наблюдава обаче тенденция към зачестяване на заболяването и в детска възраст. Това има връзка с тревожните данни за увеличаване броя на децата с наднормено тегло и затлъстяване в световен мащаб. Именно това се счита за основен рисков фактор за отключване на заболяването. Това е свързано с приема на високоенергийни храни, намалената двигателна активност, обездвижването пред телевизора и компютъра, намалените социални контакти. Тютюнопушенето през бременността също се счита за рисков фактор.
2. Каква е клиниката?
Заболяването се открива обикновено през юношеството, като заболяемостта расте с увеличаване на възрастта. Фамилна история за диабет тип 2 има при почти всички новодиагностицирани случаи. Обикновено децата са с различна степен наднормено тегло, може да се наблюдава лека полидипсия (жажда) и полиурия (увеличено количество урина). В други случаи те са асимптомни и заболяването се открива случайно при изследване по друг повод.
При прегледа често могат да се установи акантозис нигриканс – тъмни петна по кожата обикновено по врата и флексорните повърхности на крайниците. Друга находка са кожните стрии, както и увеличеното съотношение талия-ханш. BMI (body-mass-index) е показателят, който се използва за оценка степента на затлъстяване. Стойности над 30 говорят за затлъстяване в различна степен.
3. Как се лекува?
Диабет тип 2 е заболяване с прогресивен ход, което постепенно води до инсулинов дефицит. Лечението зависи не само от стадия на болестта, но и от сътрудничеството от страна на пациента. Изискванията за успешната терапия включват коренна промяна в начина на живот и физическата активност. По тази причина е необходима консултация със специалист по храненето за определяне на най-добрия хранителен режим за пациента. Повечето специалисти препоръчват нискокалорийна и с ниско липидно съдържание диета, както и различни физически натоварвания с продължителност от 30-60 минути поне 5 пъти седмично. Времето пред телевизора и компютъра трябва да бъде сведено до 1-2 часа дневно. В много случаи новият начин на живот не се възприема добре от тийнейджърите, което създава терапевтични затруднения. В тези случаи трябва цялото семейство да се ангажира с новия хранително-спортен режим, за да има ефект от терапията и детето да усеща подкрепящата семейна среда.
Прочетете останалата част от статията в Puls.bg
Как да се предпазите от кърлежи това лято?
Ямал: Мечтал съм да бъда на Световното, последният турнир гледах от класната стая
Германия започва масова депортация на афганистанци
30-годишен моторист загина при катастрофа в Русе
Дентално здраве от детството до зрелостта: Смяната на зъбите – кога е в норма и кога изисква консултация
Психиатрична помощ, ТЕЛК и домашно насилие на фокус в здравното министерство
Ето колко крачки трябва да правим на ден, за да сме здрави
Хранителни интоксикации - как да ги разпознаем?
Неочаквано откритие край Стоунхендж променя представите за древния монумент
Човешкият ум може да не е уникален: Учени стигнаха до необичайни заключения
След 100 години: Физици обясниха „най-голямата грешка“ на Айнщайн
С какво биха се хранили извънземните на Земята?
Електромобилите с голям пробег се превръщат в проблем
Какво време ни очаква в понеделник?
Обърната кола стои в канавката край Кичево вече втори ден
Приключенец ще обиколи България с "Балканче" (ВИДЕО)
Кадър на деня за 21 юни
Иран прекрати преговорите със САЩ след заплахите на Тръмп
САЩ засилват икономическата си война, но враговете не трепват
Енергийният преход на Китай сега зависи от декарбонизацията на промишлеността