Часът на закуската е решаващ за продължителността на живота?

За продължителността на живота влияние оказва не само какво ядем, но и кога точно го правим.  Мащабно американско проучване установява връзка между часа на първото хранене за деня и риска от смърт, пише ScienceAlert ("Сайънс Алерт").

Изследователите са анализирали данни за 31 044 американци на възраст над 40 години, събрани между 1999 и 2018 г. Участниците са посочвали всичко, което са яли и пили през предходните 24 часа, включително точния час.

Учените са проследили участниците средно в продължение на 8,6 години. За този период са починали 7129 души, от които 2259 от сърдечносъдови заболявания.

Рискът се увеличава с напредването на часовете

За отправна точка учените използват хората, които приемат първите си калории между 7:00 и 8:00 часа сутринта.

При първо хранене между 8:00 и 10:00 часа рискът от смърт по всякаква причина е бил с 10% по-висок. Между 10:00 и 12:00 часа разликата достига 19%, а при първо хранене след обяд - 29%.

Още по-силна е връзката със сърдечносъдовата смъртност. Хората, които приемат първите си калории след 12:00 часа, са имали с 46% по-висок риск от смърт вследствие на сърдечносъдово заболяване в сравнение с хранещите се между 7:00 и 8:00 часа.

При 50-годишните в групата с първо хранене след обяд изчислената средна продължителност на живота е била с 2,46 години по-кратка.

А кога е най-добре да вечеряме?

При последното хранене за деня резултатите са по-сложни. Най-ниският изчислен риск е около 20:00 часа.

В сравнение с вечеря между 19:00 и 20:00 часа, приключването с храненето преди 19:00 часа е свързано с 13% по-висок риск от смърт по всякаква причина. Храненето след полунощ пък е свързано с 27% по-висок риск.

Водещият автор на изследването Джълей Шан от Университета за наука и технологии "Хуаджун" предупреждава, че резултатите не означават, че вечерята между 19:00 и 20:00 часа е универсално най-добрият вариант за всички.

Много късното хранене може да нарушава циркадния ритъм и метаболизма, включително обработването на мазнините и глюкозата. В същото време ранната вечеря може да бъде свързана с други фактори - възраст, заболявания или по-нисък прием на храна.

Учените подчертават, че проучването показва връзка, а не доказана причинно-следствена зависимост. Късното хранене може да бъде и показател за здравословни проблеми, нарушения на съня, работа на смени или социално-икономически фактори.

Затова изследователите не препоръчват хората да правят крайни промени в режима си на хранене единствено въз основа на тези резултати.

Снимка: Magnific