В кои европейски държави хората спестяват най-много?

Заделянето на пари настрана е продиктувано от различни мотиви – от стремеж към натрупване на капитал до осигуряване на финансов буфер за непредвидени ситуации.

Проучванията показват, че близо две трети от гражданите на Европа спестяват именно с цел сигурност при извънредни обстоятелства, докато за половината от тях водещ стимул е подсигуряването на старините.

В икономиката под "нетни спестявания на домакинствата" се разбира онази част от доходите, която остава след покриването на всички разходи за текущо потребление.

Данните на ОИСР за периода 2024–2025 г. обаче разкриват огромни различия на континента, като при средно ниво за Европейския съюз от 8,1%, в отделните държави стойностите варират от минус 9,3% до плюс 14,7%.

Лидерите по спестяване и големите икономики

Швеция и Унгария оглавяват класацията в Европа, като техните граждани успяват да заделят впечатляващите 14,7% от разполагаемия си доход.

Двуцифрен ръст на спестяванията се наблюдава още в Чехия с 13,7%, Франция с 12,8%, Германия с 10,3% и Нидерландия с 10,2%. Над средното за Европейския съюз равнище се позиционират също Испания и Ирландия, които отчитат съответно 9,2% и 9% ниво на спестяване, пише БГНЕС. 

На другия полюс са големи икономики като Великобритания и Италия, които регистрират сравнително ниски резултати от съответно 4,7% и 3,2%. В Латвия статистиката отчита абсолютно нулева стойност, което означава, че домакинствата изразходват всеки цент от това, което спечелят.

Ниски нива под 4% се наблюдават още в Словакия, Естония, Португалия и Литва. Изненадващо под средното за Съюза остават и силно развити северни страни като Дания с 7,5% и Финландия с 4,4%.

Хроничният дефицит в Гърция

Гърция е единствената страна в отрицателния сектор с минус 9,3%. Това показва, че разходите на гръцките домакинства надвишават техните нетни доходи, което ги принуждава да разчитат на стари спестявания или на кредити, за да покриват всекидневието си.

Историческият поглед показва, че в началото на века южната ни съседка е имала положителни спестявания. Всичко се променя след 2010 г. с настъпването на тежката дългова криза, когато показателят се срива до рекордното дъно от минус 16,5% през 2013 г.

Въпреки краткото стабилизиране около нулата през 2021 г., страната отново отбелязва спад до минус 12,2% през 2022 г., а Евростат допълва, че през 2024 г. разполагаемият доход на глава от населението там е с над 20% по-нисък от средноевропейския.

За сравнение, средното ниво в ЕС остава сравнително стабилно през годините, като отбелязва рязък скок до 12,4% единствено през пандемичната 2020 г. поради наложените тогава ограничения за пазаруване и пътувания.

Предизвикателствата пред статистиката

Според проф. Михаел Халиасос от Университета "Гьоте" във Франкфурт, точното изчисляване и сравняване на спестяванията е изключително трудна задача.

Основна пречка пред икономистите е, че доходите често се декларират неточно или изобщо не се съобщават заради опасения, свързани с данъчните власти или поверителността на информацията.

От друга страна, потреблението също е трудно за проследяване чрез анкети, тъй като хората невинаги си спомнят точно разходите си, а методите за преодоляване на тези проблеми се различават в отделните страни.

Професорът подчертава, че в Европейския съюз няма държави, които трайно да са силни или слаби спестители, тъй като различните кризи оказват различно влияние върху отделните икономики. Поведението на потребителите се влияе най-силно от възрастовата структура на населението и от начина, по който отделните демографски и професионални групи реагират на икономическите сътресения.

Снимка: Pixabay