Как астронавтите от "Артемис II" се предпазват от магнитните бури в Космоса

През октомври 1989 г. избухване на слънцето изхвърли поток от свръхсилни протони.

Тази слънчева буря продължи няколко дни и принуди астронавтите, работещи в ниска земна орбита на борда на космическия совалка Atlantis ("Атлантис") на NASA (НАСА), да се оттеглят в защитено убежище в най-вътрешната част на кораба.

Дори докато бяха в убежището, част от екипажа съобщи, че е видял светкавици, докато високоенергийни частици ударяха ретината им.

Това остава едно от най-големите наблюдавани излъчвания на слънчеви протони. По-късно изследовател на NASA оцени, че ако астронавтите са били извън защитното магнитно поле на Земята, а не в ниска орбита, те можеха да имат 10% шанс да загинат по време на слънчевата буря, пише National Geographic (Нешънъл Джиографик).

Космическата метеорология

Такива бури и други опасни радиационни заплахи попадат под по-широкото понятие космическо време.

През последната седмица екипажът на Artemis II ("Артемис II") се е отправи далеч извън безопасността на магнитното поле на планетата, където слънчевите бури представляват още по-сериозни опасности.

Дори и с наличната заплаха от космическо време, изследователите са научили някои трикове как да се справят с тези опасности от бурята през 1989 г.

Космическият кораб Orion

Корабът на екипажа на Artemis II, Orion, е първото превозно средство, проектирано специално за справяне с рискове като високоенергийни потоци от протони.

Безпилотната мисия Artemis I, която обиколи Луната през 2022 г., е носила сензори, които измерват радиационни нива навсякъде в кораба, предоставяйки потенциално животоспасяваща информация по време на пътуването.

Orion е проектиран с отделено убежище за буря и специално защитаващо облъчването покритие, а сензорите на борда измерват радиационните нива през цялата мисия.

Опасностите от космическото време

Космическият кораб Orion се сблъска с три вида космическа радиация по време на пътуването от Земята до Луната и обратно.

Такава радиация действа като субатомни осколки, разкъсва човешка тъкан и ДНК и оставя йони, които могат да причинят молекулен хаос в тялото.

Още преди да напуснат частта от Космоса, доминирана от магнитното поле на Земята, екипажът на Artemis II премина през поясите на Ван Ален – две по форма на поничка области, простиращи се между 600 и 60 000 километра над планетата (по-високо от това, на което лети Международната космическа станция).

Тези пояси са пълни с бързо движещи се протони и електрони, уловени от магнитното поле на Земята.

Въпреки че такива частици могат да бъдат толкова опасни, колкото тези по време на голяма слънчева буря, Orion премина през пояси за по-малко от час, ограничавайки излагането на екипажа.

Втората опасност идва от галактически космически лъчи – атомни ядра, протони и електрони, които се движат през космоса с големи части от скоростта на светлината.

Смята се, че те са изхвърлени от далечни избухващи звезди. Космическите лъчи са особено опасни, защото защитата срещу тях само влошава нещата.

Когато тези ултрабързи термоядрени снаряди удрят корпуса на космическия кораб, те предизвикват минивзривове и освобождават каскада от допълнителни енергийни частици, които могат да повредят човешка тъкан.

4 / 15

Мисията Artemis II остава в историята с тези кадри

Снимка: Reuters