Професия часовникар: За времето и стрелките на живота

Тази нощ преминахме към зимното часово време. Ако на дигиталните устройства това става автоматично, то стрелките на повечето часовници трябваше да се сменят ръчно с един час назад. 

Сахак Ютюджиян наследява часовникарството като професия от родителите си. 

"Още през 80-те години бях в Трявна, там започнах да уча занаята, преместих се в Стара Загора и започнах да работя. От 1994 г. практикувам тук. Цял живот това съм работил и това ще работя", разказа той.

Наблюденията му показват, че въпреки всички нови устройства, все още има любители на механичните часовници. 

"Има и колекционери, които събират стари часовници и ги поддържат. Със смартчасовниците и телефоните доста понамаля работата. Редовните ми клиенти са по-възрастни хора", .

За съжаление, занаятът му изчезва и няма кой да го наследи. 

Няма желаещи да се учат, да усвоят уменията на занаята, споделя с тъга часовникарят.

В личната си колекция Сахак Ютюджиян пази истински реликви.

Часовникарят ни напомня думите на Александър Поуп, че "нашите възгледи са като нашите часовници: всички показват различно време, но всеки вярва само на своя".

Вижте повече в репортажа Благовест Илиев.