Гладът е едно от най-основните усещания, които човешкото тяло изпитва. Той не е просто физическо чувство в стомаха – гладът е сложен биологичен и психологически процес, регулиран от множество хормони, нервни сигнали и дори социални и културни фактори. Да разберем кога сме истински гладни, а не просто подтикнати от навик или емоция, е важна част от здравословното хранене и самосъзнание.
Физиологичен глад – сигналите на тялото
Физиологичният глад започва, когато нивото на енергия в организма намалее. Основният хормон, отговорен за това усещане, е грелинът – той се отделя в стомаха и изпраща сигнали към хипоталамуса в мозъка, че тялото има нужда от храна. Колкото по-дълго време не сме яли, толкова по-високи са нивата на грелин и толкова по-силно усещаме глада.
Физиологичните признаци на глад включват:
- Къркорене на стомаха;
- Лека отпадналост или замайване;
- Намалена концентрация;
- Раздразнителност;
- Главоболие (при някои хора);
- Слабост или тремор.
Тези сигнали са начинът, по който тялото ни съобщава, че се нуждае от гориво. Ако ги пренебрегнем твърде дълго, можем да изпитаме по-сериозни симптоми като умора или дори преяждане по-късно.
Емоционален глад – когато ядем с ума, не с тялото
Не всеки глад обаче е физически. Емоционалният глад се поражда не от нуждата на тялото, а от емоционално състояние – скука, стрес, тъга или дори радост. Този тип глад често се появява внезапно, конкретно за определени храни (най-често висококалорични и сладки), и не изчезва дори след като сме се нахранили.
Разликата между физиологичния и емоционалния глад е ключова. При емоционалния глад:
- Усещането идва внезапно, често без предишни физически сигнали;
- Има силно желание за конкретна храна (например шоколад, чипс);
- Често се появява в определени ситуации (например късно вечер или при стрес);
- Продължава и след като сме се нахранили;
- Често води до чувство на вина след хранене.
Четете повече в puls.bg
Снимка: Freepik