Умишленото задържане на дъха носи сериозен риск за мозъка

Дори няколко минути без кислород са достатъчни

16.05.2025 | 08:59 Редактор:
Когато дишането се преустанови, нивата на въглероден диоксид в кръвта започват да нарастват.
Когато дишането се преустанови, нивата на въглероден диоксид в кръвта започват да нарастват.

Умишленото задържане на дъха може да доведе до сериозни последици за здравето. Макар в обичайни физиологични граници организмът да толерира краткотрайна апнея, умишленото и продължително спиране на дишането носи сериозен риск за централната нервна система и особено за мозъка.

При този процес се развива хипоксия, тоест недостатъчно снабдяване на тъканите с кислород, което в определени случаи може да стане животозастрашаващо.

Загуба на съзнание при задържане на дъха може да настъпи още след 30 до 60 секунди

Хипервентилацията – бързо и дълбоко дишане,понижава нивата на въглероден диоксид в кръвта (хипокапния) и отлага активирането на дихателния рефлекс.

В резултат тялото не регистрира навреме нуждата от поемане на въздух, което създава предпоставка за критична хипоксия. Първите невронални увреждания настъпват след приблизително 3 до 4 минути пълна липса на кислород, а необратими увреди на мозъчната тъкан обикновено се развиват при хипоксия, продължаваща над 4 до 6 минути.

При липса на интервенция, тежка кома или летален изход, са възможни в рамките на 6 до 10 минути, в зависимост от индивидуалната чувствителност и съпътстващи фактори.

Когато дишането се преустанови, нивата на въглероден диоксид в кръвта започват да нарастват, а нивата на кислород рязко да спадат. В рамките на няколко десетки секунди може да се достигне състояние на хипоксемия – ниско парциално налягане на кислорода в артериалната кръв – което води до нарушена оксигенация на тъканите.

Най-чувствителна на това въздействие е мозъчната тъкан, която изразходва кислород интензивно и няма енергийни резерви. Поради тази причина, дори няколко минути без кислород са достатъчни, за да се задейства каскада от клетъчни и тъканни увреждания в мозъка.

Четете повече в puls.bg

Автор на статията: д-р Станислав Димитров

Снимка: Freepik