При интермитентното гладуване се редуват периоди на хранене и гладуване. Популярността му нараства заради доказаните ползи за метаболизма и загубата на тегло.
В последните години все повече изследвания разглеждат въздействието на интермитентното гладуване върху здравето на храносмилателната система, включително ефектите му върху чревната микрофлора, възпалителните процеси, функциите на черния дроб и риска от стомашно-чревни заболявания.
Какво е влиянието на интермитентното гладуване
Чревната бариера е съставена от плътно свързани епителни клетки, които предотвратяват навлизането на токсини и патогени в кръвообращението. Когато тази бариера бъде нарушена, може да се развие синдром на пропускливото черво, който е свързан с хронични възпалителни заболявания като болест на Крон, улцерозен колит и дори автоимунни нарушения.
Изследванията показват, че интермитентното гладуване подобрява целостта на чревната бариера, като увеличава експресията на протеини, укрепващи междуклетъчните връзки (tight junction proteins). Това намалява риска от чревна дисбиоза (състояние на нарушен баланс на чревната флора) и прекомерно възпаление.
Неалкохолната мастна чернодробна болест и неалкохолният стеатохепатит са сред най-честите чернодробни заболявания, свързани със затлъстяване и метаболитен синдром. Изследвания сочат, че интермитентното гладуване може да намали чернодробната стеатоза чрез понижаване на нивата на чернодробни ензими като ALT и AST и подобряване на инсулиновата чувствителност.
Една от основните причини за подобренията е активирането на кетогенезата по време на гладуване, което намалява чернодробната липидна натовареност и възпаление.
Четете повече в puls.bg.
Снимка: Pexels