Прохождането на детето и кога да се притесняваме

Изключително важен етап в развитието на детето е прохождането. То е показател за правилното му двигателно и неврологично развитие. Обикновено първите самостоятелни стъпки се случват между 8 и 14 месеца, като повечето деца прохождат около първата си година. Въпреки това, има случаи, в които този процес се забавя, което може да предизвика тревога у родителите. Важно е да се знае кога забавеното прохождане е нормално и кога може да бъде сигнал за подлежащ здравословен проблем.

За какво да следим

Ако детето не прави опити да ходи самостоятелно до 18-месечна възраст, това може да се счита за забавено прохождане. В някои случаи децата започват да ходят едва след 20 или 22 месеца, без това да означава, че имат проблем.

Ако детето не проявява интерес към стоенето на крака, не прави опити да се движи с опора или има други признаци на изоставане в двигателното развитие след навършване на 14 месеца, е препоръчително да се консултирате с педиатър.

Причини за забавено прохождане

• Наследствени фактори

Ако в семейството има случаи на късно прохождане, вероятно и детето ще има подобна тенденция. В такива случаи няма повод за притеснение, стига останалото развитие на детето да върви в норма.

• Мускулна слабост или заболявания

Състояния като мускулна дистрофия или спинална мускулна атрофия могат да доведат до слабост в мускулите, което затруднява прохождането. Ако детето изглежда отпуснато, трудно задържа изправено положение или има проблеми с движението на крайниците, е добре да се потърси консултация със специалист.

• Ортопедични проблеми

Аномалии в стъпалата, бедрата или гръбначния стълб, като дисплазия на тазобедрената става или вродени деформации, могат да попречат на детето да проходи навреме.

• Неврологични състояния

Заболявания като детска церебрална парализа или други нарушения в нервната система могат да повлияят на двигателното развитие. В тези случаи обикновено се наблюдават и други признаци като мускулна ригидност, некоординирани движения или затруднения в контрола на тялото. Ако родителите забележат нещо подобно, консултацията с невролог е задължителна.

Автор: Маринела Георгиева, специалност "Акушерка"

Четете повече в Puls.bg.

Снимка: pixabay