Какво да правим, ако детето ни е депресирано

Тъкмо когато си мислите, че вашето дете вече е голямо, идва един от най-трудните периоди в неговото съзряване, а именно - пубертетът. Времето, в което вашето малко момче започва да става мъж, а вашето момиче - жена, е свързано с редица хормонални и поведенчески промени.

Ако пък забелязвате, че вашият тийн е подложен на стрес, тревожност и депресия, в следващите редове ще ви споделим няколко съвета как да постъпите, за да му помогнете в този нелек период. 

Бъдете подкрепящи

Едно от най-важните неща, които можете да направите за вашия тийнейджър, е да работите върху укрепването на връзката ви. Опитайте се да изградите емпатия и разбиране, като се поставите на негово място. Може да сте разочаровани, че детето ви изглежда пасивно и раздразнително през повечето време и сякаш не прави нищо, за да си помогне. Но ако няма много неща в живота му, които го правят щастливо или пък му се е случило нещо, което силно го е разочаровало, разбираемо е, че може да избягва нещата, на които се е наслаждавало преди и да се оттегли в стаята си.

Депресията затруднява дори най-обикновените дейности. Опитайте се да потвърдите емоциите на детето, а не нездравословното му поведение. Можете например да кажете: "Напоследък изглеждаш много уморен. Наистина ли се чувстваш така?" Пояснете, че искате да се опитате да разберете какво го тревожи, без да се опитвате да разрешите проблема.

свързани

Обществото ни обича да неглижира семейната среда и търси виновни в институциите

Децата масово живеят във виртуален свят, над 70% прекарват до 3 ч. на ден в интернет

Бъдете състрадателно любопитни

Задавайте въпроси, свързани с настроението деликатно, без да сте емоционални. Дори родителите с най-добри намерения често не осъзнават, че тяхната загриженост може да изглежда като критична, а не като породена от любов. 

Не бъдете осъдителни и не се опитвайте да разрешите проблемите им

Дори и да не сте съгласни с гледната точка на детето ви, не се дръжте като съдници. Изслушването на проблемите на детето може да изглежда така, сякаш обръщате внимание на негативното, но по този начин всъщност вие показвате на детето, че го чувате, виждате и се опитвате да разберете, а не да го поправите. Хората не обичат да бъдат коригирани. Изслушването без осъждане всъщност ще накара детето ви да гледа на вас като на съюзник и на човек, към когото може да се обърне, когато е готово да говори.

Четете цялата статия в az-jenata.bg.

Снимка: Pixabay