Как да предотвратим инфекциите чрез храната

Мислим си, че хранителните дефицити са останали в миналото – с моряците на многомесечните пътувания и лишенията от Втората световна война. В ерата на затлъстяването е трудно да си представим, че някой страда от нещо подобно в индустриалния свят.

Измършавяването обаче е краен стадий на гладуване, дори и при наднормено тегло много хора страдат от недоимък на различни витамини, минерали и олигоелементи. Значима част от жените са с ниски стойности на желязо, а някои дори и с анемия.

Различните хранителни недоимъци предизвикват глобален имунен дефицит. В сезона на респираторните инфекции и особено в сянката на заплашващата ни вълна от новия враг – Ковид 19, всеки търси начини да намали риска от заразяването. Особен акцент в момента са различните препарати за профилактика и лечение, но нека започнем от най-основното и важно нещо – нашият естествен имунитет като функция на хранителните ни навици.

Влияние на храненето върху имунитета с няколко примера

Рязкото повишаване на достъпа до разнообразна храна и на хигиенните условия през последните 50 години е позволило значим спад на част от инфекциите. Различни опорнюстични бактерии се установяват много по-често при хората с хранителни дефицити без наличие на известни нарушения в имунитета. Тези наблюдения са довели до изследване на феномена за промяна на имунния отговор, обвързан специфично с влошаване на храненето.

Множество проучвания вече са разкрили, че хранителните дефицити променят клетъчния имунен отговор, но също така и други процеси, особено фагоцитозата и хуморалния имунитет – първите ни линии на защита срещу инфекциозните агенти.

По-конкретно – направени са наблюдения върху състоянието на хора, които са гладували или са провеждали гладна стачка. Тези случаи са позволили ясното описване на естествения ход на нелекуваните хранителни дефицити. Този ход се характеризира с прогресираща деградация във функцията на имунната система и появата на инфекциозни заболявания, допринасящи за смъртния изход. Първи признаци са анемията, а при намаляване на теглото с 20% се е появявал и дефицит на клетъчния имунитет, съпътстван с бронхопневмонии.

При пациентите на болнично лечение с тежки хранителни дефицити, вътреболничните инфекции се срещат 5 пъти по-често.

Всяка една инфекция предизвиква системни и метаболитни смущения – част от цитокините в борбата с инфекцията имат анорексогенен ефект – потискат апетита, повишено разграждане на протеините, треската и втрисането са източник на енергийни загуби, които могат да предизвикат хранителни дефицити.

У хората в добро здраве тези феномени често са с преходен характер и не предизвикват значими смущения. В момента, в който обаче инфекциозният процес се проточи или засегне по-чувствителни хора или такива, които са вече с хранителни дефицити, последствията могат да бъдат по-сериозни. Заражда се един порочен кръг, в който хранителните дефицити благоприятстват инфекцията, а последната усложнява дефицита.

Както стана ясно гладуването понижава имунитета и благоприятства възникването на инфекции на дихателните пътища. Откъде идва това? Особено внимание тук трябва да се обърне на хората, които не приемат белтъчини от животински произход. Протеините са изключително важни за производството на антитела, които са първите агенти, сблъскващи се с инфекциозните причинители. Белтъчините с животински произход имат много по-голям процент на усвояемост от организма и тези от растителен не са им равностойни, пише Puls.bg.

Друг рисков хранителен режим е този с тежко ограничение на въглехидратите – основен източник за енергия. Докато мазнините и протеините са градивни елементи, въглехидратите са движещото гориво, така необходимо на имунната система при атака на патогените.

В тези моменти трябва да се обърне внимание на храненето и изобщо на храносмилането – доброто храносмилане е неразривна част от пълното усвояване на основните хранителни вещества. 

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК