Да се завърнеш в бащината къща

Кариера зад граница, редица успешни постановки на сцена и отлични оценки от престижни британски издания. Това е историята на Клара Армандова. Помним я от поредицата "Момичето с шапки“, където младо момиче ни разказваше всяка история с различна шапка. 

Малцина от нас обаче знаят, че след 15 години игра на родната сцена, тя се развива успешно във Великобритания. 

"Аз много исках да отида в страната на Шекспир, за да уча режисура. Единствено съпругът ми знаеше и много ме окуражаваше. Написах 15 писма до най-различни университети във Великобритания и вече бях съвсем забравила, когато изведнъж през 86-а година получих отговор от 2 университета", каза пред камерата на Bulgaria ON AIR актрисата.

Клара записва магистратура в университета в Лийдс, където учи режисура със студенти от всички краища на света. Мислила да се върне вкъщи след като завърши образованието си, но плановете й се променят дни след като се дипломира.

"Като завърших магистратурата, моят съпруг дойде на церемонията и имахме намерение да се връщаме в България. Той обаче ми каза: "я да погледнем вестника за театър". Видяхме една обява за декан на актьорския факултет в Гилфордската консерватория и тогава съпругът ми заяви, че трябва да се явя на този конкурс", споделя актрисата.

След тежко съревнование, Клара оглавява факултета по актьорско майсторство на Гилфордската академия и с това окончателно се установява на Острова, където работи като режисьор. Следват редица отличия в областта на изкуството, сред които и награда за най-добър режисьор на Единбургския фестивал. 

И въпреки успехите на Острова, камъкът си тежи на мястото. 

"Нашият син Томас заяви, че иска да живее в България. Беше малко самотен там, което е разбираемо, защото първо Лондон е много голям град, нямахме контакт с много други българи. Решихме да опитаме. Дойдохме тук и се получи. Щастливи сме", каза Клара.

След като се завръща на родна земя Клара продължава да се занимава с изкуство. Основава школа за актьорско майсторство, която бързо набира последователи. Сред учениците има най-много адвокати като Ирина Станимирова, която, чрез изкуството преоткрива себе.

"Адвокатската професия изглежда твърде сериозно сякаш няма как адвокатите да се занимават с друго освен да си изпълняват техните задължения и истината обаче е, че театърът е не по-малко сериозно нещо и за там се изискват усилия. Лично аз търся и връщане към някои ценности, които виждам загубени в много отношения в днешно време и за моя радост ги намирам в изкуството. ", споделя Станимирова.

Синът на Клара – Томас, е доказателството, че крушата не пада по-далеч от дървото. 14-годишният младеж мечтае да стане актьор и певец. Кариера обаче предпочита да прави не в Лондон, а в София. 

"Много по-добре се чувствам тук, отколкото във Великобритания. Хората, които заминават правят грешка. Вярно е, че заплатата е по-висока, но там няма такова богато изкуство, което е в България. Въпреки че те имат много богата литература, аз си харесвам нашата", казва Томас.

И въпреки че семейството й е щастливо обратно вкъщи, Клара признава, че трудно свиква с огромната разлика между България, която напуснала преди повече 20 години и страната ни към днешна дата.  

"Главно в областта на изкуството виждам същия високо професионален театър, което е за уважение, но нещото, което много ме тревожи е, че духът е много нисък", посочи Клара 

Според българската актриса и режисьор, в българския театър няма инициатива, а това до голяма степен се дължало на комунистическия режим и несбъдналия се преход. 

"Защото години наред на хората им беше казвано какво да правят. Самочувствието на хората, тези млади хора, с които аз работя, идват с недостатъчно високо самочувствие, сякаш родителите им казват "какво се занимавате с актьорско майсторство, от тази професия не се печели", и това малко им убива самочувствието". 

И въпреки липсата на самочувствие, която намира у нас, Клара е оптимист за българското театрално изкуство. Според нея, за да бъдеш успешен актьор са ти нужни 3 съставки: талант, труд и търпение.  

"Има много трудности. Разбрах, че човек трябва да влиза в трудностите и да излиза цял, а не на парчета. В името на това, че има следваща трудност, която трябва да се преодолее", заключи актрисата.