Новото при бързите кредити: Повече защита или по-висока цена за потребителя?

Понякога най-опасните промени за потребителя не идват с обещание за по-малко защита, а точно обратното - представят се като повече защита. И точно такъв е големият въпрос около новия Закон за потребителския кредит, одобрен от правителството и изпратен към парламента.

Дали държавата затяга правилата за бързите кредити, или всъщност отваря вратата те да станат много по-скъпи за хората, които най-трудно могат да си ги позволят?

Какво предвижда новият режим за малките кредити

Защото зад юридическите понятия има една съвсем проста сметка.

При малките кредити до три минимални работни заплати се предлага нов режим, при който за заем със срок над три месеца общият разход може да достигне 100% от главницата. 

Законопроектът забранява рекламите, които обещават лесни пари "за минути", изисква по-сериозна проверка на кредитоспособността, въвежда задължителна проверка в Централния кредитен регистър и повече контрол върху кредиторите.

Какво се променя при просрочие

От проекта отпада сегашната изрична защита, според която обезщетението при просрочие не може да бъде по-високо от законната лихва. А просрочието не е абстрактна юридическа хипотеза. То е моментът, в който човекът вече не може да плаща.

Именно тогава законът трябва да отговори на най-трудния въпрос: колко може да струва бедността?

Защото бързият кредит рядко е кредитът на финансово спокойния човек. Той често е кредитът между две заплати, за сметка, която не може да чака, за непредвиден разход, за семейство без резерв.

Защо промените предизвикаха спорове и ще станат ли бързите кредити по-скъпи? Дебат по темата в студиото на "Директно" с бившия заместник-министър на правосъдието Борислав Ганчев и финансовия анализатор Десислава Николова.