В България е най-голямата разлика в ЕС между бедни и богати при медицинските грижи

Близо 42,5% от българите в най-ниската доходна група определят разходите за медицинска помощ като тежко финансово бреме, показват данни на "Евростат" за 2025 г.

Сред хората с най-високи доходи делът е 9,7%. Разликата от 32,8 процентни пункта е най-голямата в ЕС по този показател и очертава силната зависимост между материалното положение на домакинствата и способността им да поемат разходите за здраве.

Разминаването в България е значително над средноевропейските стойности. В ЕС 18,7% от хората в групата с най-ниски доходи съобщават за тежко финансово бреме, свързано с медицинските грижи.

При тези с най-високи доходи делът е 8,5%. Разликата на европейско равнище е 10,2 процентни пункта, която е повече от три пъти по-малка от отчетената в България, показва статистиката, цитирана от БГНЕС.

Европейското сравнение извежда България на първо място по разлика между най-ниската и най-високата доходна група по отношение на тежкото финансово бреме на медицинските грижи. 

Съпоставката с останалите държави членки потвърждава мащаба на българското отклонение. След България най-големи разлики между хората с най-ниски и най-високи доходи са регистрирани в Латвия - 26,1 процентни пункта, Италия - 22,5 пункта, и Румъния - 20,1 пункта. В Испания разликата е едва 0,9 процентни пункта.

Данните за Италия обаче показват, че абсолютният дял на хората, изпитващи тежко финансово бреме, може да бъде висок дори сред по-заможните. Там 25,1% от хората в групата с най-високи доходи също съобщават за сериозни затруднения при заплащането на медицински грижи, а в Полша делът достига 20,6%.

В същото време в осем държави от ЕС под 3% от най-заможните съобщават за подобно бреме. Най-ниските стойности - 1% или по-малко - са отчетени в Нидерландия, Финландия и Естония.

Докато в ЕС държавата и здравните фондове покриват средно около 80% от разходите (а пациентите доплащат едва 15–20%), в България пациентите плащат директно от джоба си между 34% и 36% от всички разходи за здравеопазване, по данни на портала "Право и здраве". 

Основният двигател на тези високи разходи за българските граждани са лекарствата и фармацевтичните продукти. При тях процентът на доплащане от страна на пациентите е изключително висок и често достига до 45%.

Това поставя сериозна финансова тежест върху българските домакинства в сравнение с останалите европейски страни.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR