Президентският вот: Битката за надпартийния избирател започва

В президентски избори инициативният комитет изглежда като формалност само на пръв поглед.

Всъщност списъкът с имената в него е първата политическа декларация на кандидата - показва към кого се обръща, чия подкрепа търси и най-вече докъде смята, че може да разшири собствената си електорална територия.

Въпросът не е просто кой ще застане зад издигнатите кандидати, а каква България ще се опита да събере този списък от имена.

Йотова и Вълчев срещу Гюров и Кандев

И тук започва същинската битка за избирателя. Срещу Йотова и Вълчев стои двойката Гюров и Кандев.

И така постепенно се оформят не просто две кандидатури, а два различни опита да бъде спечелен един и същ тип избирател - човекът, който не иска президентът да бъде просто продължение на партийното противопоставяне.

И едните, и другите търсят езика на надпартийността. И едните, и другите трябва да убедят хората, че зад тях има по-широко обществено представителство.

Ключът е в надпартийността

Тъкмо затова имената в инициативните комитети имат значение. Те са своеобразна карта на политическите амбиции. За избирателя има значение, защото президентските избори са особен вот.

Тук не се избира парламентарно мнозинство, а човек, който в следващите пет години трябва да представлява държавата, да участва във външнополитическия разговор и да бъде институционален коректив.

ГЕРБ без собствен кандидат

До изборите на 25 октомври остава все по-малко време и теренът вече се подрежда. Йотова влиза в битката от позицията на действащ държавен глава и с натрупан институционален опит.

А Гюров трябва да превърне заявката за алтернатива в реална електорална коалиция. 

А от ГЕРБ обявиха, че няма да издигнат свой кандидат за президент, но няма и да подкрепят чужд. 

Как изглежда интригата преди президентския вот - дебат в студиото на "Директно" с комуникационния експерт доц. Александър Христов и политолога Атанас Радев.