Данък за второ жилище: Справедливост или удар по средната класа?

След десетилетия, в които данъкът върху недвижимите имоти оставаше сравнително нисък и не пораждаше особени обществени конфликти, днес темата отново е на масата.

Причината – идеята за въвеждане на по-високо облагане на второ, трето и всяко следващо жилище. На пръв поглед предложението изглежда логично.

България е сред европейските държави с най-висок дял на собствено жилище. Над 80 процента от хората живеят в имот, който притежават.

В същото време цените на жилищата през последните години нараснаха драматично, особено в големите градове.

Все повече млади семейства изпитват трудности да купят първия си дом. Все по-често се говори за жилищна криза, за недостъпни цени и за огромен брой празни апартаменти, държани като инвестиция.

Именно тук се появява аргументът на поддръжниците на по-високите данъци.

Според тях не е справедливо човек, който притежава едно жилище за собствено ползване, да бъде обложен по същия начин като собственик на пет или десет апартамента.

Те твърдят, че жилището е не само стока, но и социално благо. И когато то се превръща предимно в инвестиционен актив, обществото има право да използва данъчната система, за да коригира пазарните дисбаланси.

В България второто жилище невинаги е символ на богатство. То може да бъде наследствен апартамент от родителите, селска къща, която не носи доходи, или жилище, купено с дългогодишни спестявания като форма на защита срещу инфлацията.

Именно затова критиците на идеята предупреждават, че подобен данък може да накаже не спекулантите, а хората от средната класа.

Дебат в студиото на "Директно" с председателят на НСНИ Ирена Перфанова и директорът на "Инвестиционни консултантски услуги" в компания за недвижими имоти Георги Киров.