Съдебна реформа само с желание не се прави: Кой плаща цената и докога?

Докато политиците и магистратите продължават да спорят как точно да бъде избран новият Висш съдебен съвет, съдебната система все по-видимо започва да плаща цената на това забавяне. През последните две седмици дебатът отново се върти около процедурите - електронно или хартиено гласуване, правила за номинации, срокове за избор.

Всички говорят за независимост на съдебната власт, но нов ВСС все още няма, въпреки че мандатът на действащия съвет отдавна е изтекъл.

И докато институциите обсъждат правилата, кадровите проблеми вече са факт. Само преди дни стана ясно, че Националната следствена служба остана без желаещ временно да я оглави след напускането на досегашния директор. Двамата заместник-директори отказаха да поемат поста, а Прокурорската колегия беше принудена да търси решение в движение.

Това е повече от кадрова криза. Това е симптом за състоянието на системата. Защото когато изборът на нов ВСС се отлага, а ключови ръководни позиции остават без ясна перспектива за попълване, въпросът вече не е какви ще бъдат правилата. Въпросът е и защо години наред се говори за реформа, а реалните решения продължават да липсват.

И отново е актуален въпросът защо съдебната власт изглежда заседнала между изтекли мандати, отложени избори и временни решения, и има ли изобщо политическа воля този порочен кръг да бъде прекъснат.

Новата власт в лицето на "Прогресивна България" започна със заявка за спешна реформа на Висшия съдебен съвет и за усилия в посока ефективна съдебна реформа. Промените обаче веднъж вече бяха отложени, а развитие засега няма,

Дебат по темата в студиото на "Директно" с директора на правната програма на ЦИД Димитър Марков и журналиста от Mediapool Красен Николов.