Кризите в малките населени места се задълбочават - какви са очакванията от новата власт

В момент, в който страната се подготвя за поредното политическо рестартиране и следващата седмица новоизбраният парламент ще отвори врати, един въпрос остава упорито извън центъра на вниманието - какво се случва извън столицата?

Общини на ръба на възможностите

Докато политиците чертаят мнозинства и преговарят за власт, голяма част от българските общини продължават да работят на ръба.

С хроничен недостиг на средства, със силна зависимост от държавния бюджет и без реална финансова самостоятелност, местната власт често се оказва в позицията на изпълнител, а не на управник.

Кризите в малките населени места

Проблемите не са абстрактни. В десетки населени места хората живеят с режим на водата - криза, която кметове определят като недопустима за 21-ви век.

Инфраструктурата се разпада - пътища, водопроводи, канализация. В същото време малките общини губят най-ценния си ресурс - хората.

Липсват лекари, учители, инженери. Администрацията не достига, за да управлява дори проектите, които могат да донесат промяна.

На този фон разликата между големите градове и периферията става все по-видима.

Исканията на кметовете

Затова и кметовете поставят ясни искания - повече финансова независимост, дългосрочна държавна стратегия, гарантирани инвестиции и решения на кризите, които от години се отлагат.

Пред новия парламент стои не просто задачата да състави правителство. Стои въпросът дали държавата ще продължи да управлява общините "на парче", или ще направи реална крачка към децентрализация и устойчиво развитие.

Какви са очакванията на общините от новата власт - отговорите в ефира на "Директно" от изпълнителния директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева.

Снимка: БГНЕС