Историческата оставка на Радев - политически акт с неясни последици

Решението на Румен Радев да подаде оставка като президент е политически акт с последици, които тепърва ще се измерват. Не защото се случва често, а защото не се е случвало никога.

За първи път действащ държавен глава напуска поста си не под външен натиск и не след институционална криза, а с аргумента, че институционалната рамка вече не позволява промяна. И може би това е ключът към разчитането на този ход.

В обръщението си към нацията Радев не очерта конкретна политическа алтернатива.

Той очерта дефицит и остави отворен въпроса дали този дефицит може да бъде запълнен отвътре, или изисква напускане на системата.

Тук се появява същинският проблем. Президентската институция по дефиниция е коректив, не участник. Когато корективът се откаже от позицията си, това означава едно от две неща: или системата е стигнала предел, или някой е решил, че може да я пренареди по-добре отвън.

Политическите реакции

Реакциите на партиите показват притеснение, но не и изненада. Мълчанието на едни и внимателните думи на други подсказват, че този сценарий е бил очакван.

Въпросът е не дали Радев влиза в активната политика, а с какъв капитал – институционален, личен или обществен.

Дебат по темата в студиото на "Директно" с Геновева Петрова, съуправител на "Алфа рисърч", и Ива Лазарова, изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда.