Тази година поставя българското правосъдие в центъра на общественото напрежение. Не заради една конкретна реформа или един закон, а заради усещането, че системата продължава да се върти в кръг – между обещания за промяна и реалност, която упорито отказва да се промени.
Старите дефекти на съдебната система
Основните проблеми са добре познати: бавни съдебни дела, ниско обществено доверие, липса на ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта и трайни съмнения в независимостта на съдебната система.
Това не са само вътрешни критики – те са ясно формулирани и в докладите на Европейската комисия, както и в позициите на международни институции. България отново е сочена като държава с дефицити във върховенството на закона.
През 2025 г. към старите проблеми се добави и нов – този с главния прокурор и Висшия съдебен съвет.
Главният прокурор и ВСС – новото лице на старата криза
След законодателни промени, които трябваше да сложат край на "безсрочните" изпълняващи длъжността, страната се оказа в правен и институционален парадокс: главен прокурор с изтекъл мандат, ВСС с изтекъл мандат и спор кой, кога и с какви правомощия всъщност управлява прокуратурата.
Този казус не е просто спор за една длъжност. Той се превърна в символ на по-дълбок проблем – как работят механизмите за самоконтрол в съдебната система и има ли реална отговорност на нейния връх.
Когато органи с изтекъл мандат вземат ключови решения, а временни решения се превръщат в трайни, въпросът вече не е само юридически, а обществен и политически.
Случаят ясно показва разминаването между закон и практика. Законът беше променен, но институционалната култура остана същата.
Това поражда съмнения в легитимността на решенията, задълбочава недоверието и създава опасен прецедент за бъдещи кадрови решения в съдебната система.
Има ли реални механизми за отговорност
Настоящата година все по-ясно очертава и другия голям дефицит – липсата на реални резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.
Знакови дела завършват без осъдителни присъди, а общественото усещане за безнаказаност се задълбочава. Това подкопава доверието не само в правосъдието, но и в демократичните институции като цяло.
Проблемът на българското правосъдие през 2025 г. не е липсата на закони, а липсата на доверие, последователност и смелост в тяхното прилагане.
Ако тази тенденция продължи, цената няма да бъде институционална, а обществена – нормализиране на несправедливостта, апатия или радикализация и все по-дълбока ерозия на демократичния ред.
Дебат по темата в студиото на "Директно" с Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи и Самуил Димитров от Mediapool.
Историята на Даяна и Станислав, които изминават над 15 000 км из Европа с кемпера си
Как клиентите избират имот при оглед?
Как да предпазим мозъка от преждевременно стареене?
Пикап с 15 души падна в придошла река в Китай, един е загинал
Как да разпознаем симптомите на артериалната хипертония?
Какво помага при колики?
Фондация „Нашите недоносени деца“ представя Харта на малките герои
Как се извършва лечението на RSV инфекция при бебето
Уникално откритие: Може да помогне на хората да живеят до 200 години без рак
Десетгодишно търсене на извънземни сигнали сред 70 000 звезди завърши без резултат
Има ли нещо сензационно в новите файлове за НЛО?
Ледена проба разкри най-дългата хроника на земния климат
Камион се вряза в мантинела на АМ "Хамус"
Радев заминава на посещение в Германия
Николай Кауфман спечели полумаратона във Варна
Преглеждат безплатно за Деня на артериалната хипертония във Варна
Вирусолог: Няма опасност от епидемия или пандемия от хантавирус
Mercedes сигнализира, че е отворен към военния сектор
БСК: Управляващите трябва да търсят разумен подход за овладяване на цените
Путин ще пътува към Китай, разчитайки на повече козове след срещите на Тръмп и Си
Светът прави завой по отношение на ядрената енергия