Тази година поставя българското правосъдие в центъра на общественото напрежение. Не заради една конкретна реформа или един закон, а заради усещането, че системата продължава да се върти в кръг – между обещания за промяна и реалност, която упорито отказва да се промени.
Старите дефекти на съдебната система
Основните проблеми са добре познати: бавни съдебни дела, ниско обществено доверие, липса на ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта и трайни съмнения в независимостта на съдебната система.
Това не са само вътрешни критики – те са ясно формулирани и в докладите на Европейската комисия, както и в позициите на международни институции. България отново е сочена като държава с дефицити във върховенството на закона.
През 2025 г. към старите проблеми се добави и нов – този с главния прокурор и Висшия съдебен съвет.
Главният прокурор и ВСС – новото лице на старата криза
След законодателни промени, които трябваше да сложат край на "безсрочните" изпълняващи длъжността, страната се оказа в правен и институционален парадокс: главен прокурор с изтекъл мандат, ВСС с изтекъл мандат и спор кой, кога и с какви правомощия всъщност управлява прокуратурата.
Този казус не е просто спор за една длъжност. Той се превърна в символ на по-дълбок проблем – как работят механизмите за самоконтрол в съдебната система и има ли реална отговорност на нейния връх.
Когато органи с изтекъл мандат вземат ключови решения, а временни решения се превръщат в трайни, въпросът вече не е само юридически, а обществен и политически.
Случаят ясно показва разминаването между закон и практика. Законът беше променен, но институционалната култура остана същата.
Това поражда съмнения в легитимността на решенията, задълбочава недоверието и създава опасен прецедент за бъдещи кадрови решения в съдебната система.
Има ли реални механизми за отговорност
Настоящата година все по-ясно очертава и другия голям дефицит – липсата на реални резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.
Знакови дела завършват без осъдителни присъди, а общественото усещане за безнаказаност се задълбочава. Това подкопава доверието не само в правосъдието, но и в демократичните институции като цяло.
Проблемът на българското правосъдие през 2025 г. не е липсата на закони, а липсата на доверие, последователност и смелост в тяхното прилагане.
Ако тази тенденция продължи, цената няма да бъде институционална, а обществена – нормализиране на несправедливостта, апатия или радикализация и все по-дълбока ерозия на демократичния ред.
Дебат по темата в студиото на "Директно" с Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи и Самуил Димитров от Mediapool.
Защо Германия и Холандия закупиха десетки бронирани машини от Rheinmetall?
Коя е Илияна Йотова, първата жена президент на България?
ЦИК при обработени 52,42% от протоколите: Йотова води пред Гюров с 57,95%
ЕМА одобри първия перорален непептиден GLP-1 агонист
Запушен нос през нощта – защо симптомите често се влошават, когато легнем?
Профилактика на рахит и дефицит на витамин Д при детето
Самотата като рисков фактор за здравето - защо социалните връзки са част от медицината на дълголетието?
Успешна енергийна модернизация удължава мисията на „Вояджър 1“
Океанските аномалии: Каква информация за НЛО пази в тайна правителството на САЩ
Космическите апарати стават автономни: AI поема контрола в Космоса
Експеримент на МКС тества устойчивостта на растенията за бъдещи мисии до Луната
Урсула фон дер Лайен поздрави Йотова
Гюров: Като общество трябва да търсим обединение, а не разделение
Йотова: Без Румен Радев нямаше да се справим
Радев: Йотова ще бъде достоен президент!
Паралелно преброяване на гласовете: Преднината на Йотова сериозно се увеличи
Андрей Гюров: Предстоят тежки времена, ще видим как ще продължим
Илияна Йотова: Нямаше да се справим без Радев и "Прогресивна България"
Паралелното преброяване задълбочи разликата между Йотова и Гюров до близо 20 пункта*
Тръмп се вижда като „г-н Вето“, ако демократите спечелят изборите