Тази година поставя българското правосъдие в центъра на общественото напрежение. Не заради една конкретна реформа или един закон, а заради усещането, че системата продължава да се върти в кръг – между обещания за промяна и реалност, която упорито отказва да се промени.
Старите дефекти на съдебната система
Основните проблеми са добре познати: бавни съдебни дела, ниско обществено доверие, липса на ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта и трайни съмнения в независимостта на съдебната система.
Това не са само вътрешни критики – те са ясно формулирани и в докладите на Европейската комисия, както и в позициите на международни институции. България отново е сочена като държава с дефицити във върховенството на закона.
През 2025 г. към старите проблеми се добави и нов – този с главния прокурор и Висшия съдебен съвет.
Главният прокурор и ВСС – новото лице на старата криза
След законодателни промени, които трябваше да сложат край на "безсрочните" изпълняващи длъжността, страната се оказа в правен и институционален парадокс: главен прокурор с изтекъл мандат, ВСС с изтекъл мандат и спор кой, кога и с какви правомощия всъщност управлява прокуратурата.
Този казус не е просто спор за една длъжност. Той се превърна в символ на по-дълбок проблем – как работят механизмите за самоконтрол в съдебната система и има ли реална отговорност на нейния връх.
Когато органи с изтекъл мандат вземат ключови решения, а временни решения се превръщат в трайни, въпросът вече не е само юридически, а обществен и политически.
Случаят ясно показва разминаването между закон и практика. Законът беше променен, но институционалната култура остана същата.
Това поражда съмнения в легитимността на решенията, задълбочава недоверието и създава опасен прецедент за бъдещи кадрови решения в съдебната система.
Има ли реални механизми за отговорност
Настоящата година все по-ясно очертава и другия голям дефицит – липсата на реални резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.
Знакови дела завършват без осъдителни присъди, а общественото усещане за безнаказаност се задълбочава. Това подкопава доверието не само в правосъдието, но и в демократичните институции като цяло.
Проблемът на българското правосъдие през 2025 г. не е липсата на закони, а липсата на доверие, последователност и смелост в тяхното прилагане.
Ако тази тенденция продължи, цената няма да бъде институционална, а обществена – нормализиране на несправедливостта, апатия или радикализация и все по-дълбока ерозия на демократичния ред.
Дебат по темата в студиото на "Директно" с Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи и Самуил Димитров от Mediapool.
Мъж и жена остават в ареста по обвинение в трафик на 20-годишна
Ева Херцигова се омъжи за бащата на децата си - вижте снимки от сватбата им
Само три години затвор за смъртта на млада жена в Бегово
КЗД: Коригиращите корсети за деца със сколиоза да се заплащат от НЗОК
Третичен сифилис - кои органи засяга?
Множество ужилвания от пчели и оси – как отровата уврежда органите без алергия?
Зъбният камък: тихият разрушител на здравите зъби
Назрява война между хора и слонове за територия в африканската савана
Китайски космически апарат се приближи до мистериозен обект близо до Земята
ЕКА ще търси следи от древен живот в глинени находища на Марс
Разкриха мистерията с масовата смърт на морски обитатели в Австралия
Какво време ни очаква във вторник?
Български гвардейци ще се включат във военния парад за националния празник на Франция
Съдът образува дело срещу строежа в „Чайка"
От валути до акции: как се формират възможностите на Forex пазара?
Кризата с чиповете за памет тласна доставките на смартфони в света до 13-годишно дъно
SOFIX продължава да се колебае в тесни граници
Франция спира ядрените си реактори заради екстремните горещини
Срещата на върха на НАТО в Анкара беше повече предупреждение, отколкото бягство