Тази година поставя българското правосъдие в центъра на общественото напрежение. Не заради една конкретна реформа или един закон, а заради усещането, че системата продължава да се върти в кръг – между обещания за промяна и реалност, която упорито отказва да се промени.
Старите дефекти на съдебната система
Основните проблеми са добре познати: бавни съдебни дела, ниско обществено доверие, липса на ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта и трайни съмнения в независимостта на съдебната система.
Това не са само вътрешни критики – те са ясно формулирани и в докладите на Европейската комисия, както и в позициите на международни институции. България отново е сочена като държава с дефицити във върховенството на закона.
През 2025 г. към старите проблеми се добави и нов – този с главния прокурор и Висшия съдебен съвет.
Главният прокурор и ВСС – новото лице на старата криза
След законодателни промени, които трябваше да сложат край на "безсрочните" изпълняващи длъжността, страната се оказа в правен и институционален парадокс: главен прокурор с изтекъл мандат, ВСС с изтекъл мандат и спор кой, кога и с какви правомощия всъщност управлява прокуратурата.
Този казус не е просто спор за една длъжност. Той се превърна в символ на по-дълбок проблем – как работят механизмите за самоконтрол в съдебната система и има ли реална отговорност на нейния връх.
Когато органи с изтекъл мандат вземат ключови решения, а временни решения се превръщат в трайни, въпросът вече не е само юридически, а обществен и политически.
Случаят ясно показва разминаването между закон и практика. Законът беше променен, но институционалната култура остана същата.
Това поражда съмнения в легитимността на решенията, задълбочава недоверието и създава опасен прецедент за бъдещи кадрови решения в съдебната система.
Има ли реални механизми за отговорност
Настоящата година все по-ясно очертава и другия голям дефицит – липсата на реални резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта.
Знакови дела завършват без осъдителни присъди, а общественото усещане за безнаказаност се задълбочава. Това подкопава доверието не само в правосъдието, но и в демократичните институции като цяло.
Проблемът на българското правосъдие през 2025 г. не е липсата на закони, а липсата на доверие, последователност и смелост в тяхното прилагане.
Ако тази тенденция продължи, цената няма да бъде институционална, а обществена – нормализиране на несправедливостта, апатия или радикализация и все по-дълбока ерозия на демократичния ред.
Дебат по темата в студиото на "Директно" с Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи и Самуил Димитров от Mediapool.
Най-чаровните звезди на наградите "Eми"
Поверия за празника на Вяра, Надежда, Любов и София на 17 септември
Ивелин Михайлов: Нагласено е Йотова да спечели президентските избори
Разследва се връзка между инжекционно желязо и риск от костни проблеми
Експериментално съединение може да промени лечението на розацея и екзема
Много горещият чай и кафе са свързани с три пъти по-висок риск от рак на хранопровода
Учени откриха как „зомби клетки“ поддържат възпалението с напредването на възрастта
SpaceX ще направи първи опит да изведе Starship в орбита до дни
Китай откри първия си канал, свързващ река с море, от 1949 г. насам
Откриха причината за рязкото намаляване на гърбатите китове в Тихия океан
Светът с право се страхува от прекомерната мощ на AI, призна Сам Алтман
Крадци "берат" кабели от зарядните за EV
Цените в училищния стол, като в ресторант
ЕК иска забрана на социалките за деца под 13 години
Профилактика на тол камера променя движението по пътя София - Варна
Евростат с мрачна прогноза за България: Страната се топи
Коментарите на Кевин Уорш за инфлацията изнервиха Wall Street
Как AI може да насочи образованието към практически умения и персонализирана подготовка
Икономическата комисия одобри на първо четене промени в Кодекса за застраховането
Канадците са разочаровани от САЩ и приветстват задълбочаване на връзките с ЕС