Нямаме работеща система за детско правосъдие, чакаме реформи от години

Децата растат с мечти, с грешки, с рани, които невинаги се виждат. Някои от тях влизат в криминалните хроники още преди да са излезли от детството си. Други стават жертви – на насилие, на безразличие, на системата.

Съдебна зала, а не синя стая. Разпит, а не разговор. Няма специализирани съдии, няма защита, често за тези деца няма и шанс.

Закон от 1958 г. все още решава съдбата на деца, родени в ерата на социалните мрежи. Но тогава е имало страх. И днес пак има, само че сега страхът е породен от бездействието.

Докато ние говорим за бъдещето, децата ни са оставени в миналото. България е една от последните страни в Европа без работеща система за детско правосъдие. И, ако не променим това сега, губим не само тях. Губим себе си.

Децата са тези, които системата отказва да чуе. Проблем е реформата, която чакаме от години.

Детското правосъдие у нас не е просто остаряло. То може да е риск. Системата трудно различава малолетен извършител от дете в беда. Праща ги в едни и същи институции, в които няма нито възпитание, нито реформа.

Всяка година хиляди деца преминават през тази машина. През 2024 г. те са над 8 000. Това не са просто цифри. Това са съдби, които ние, възрастните, не защитихме.

Защо България продължава да е една от последните държави в Европейския съюз без работеща система за детско правосъдие – дебат по темата в студиото на "Директно" със заместник-министъра на правосъдието Михаела Мечкунова и Георги Еленков от Националната мрежа за децата.

Гледайте целия разговор във видеото.