Минималната работна заплата в България трябва да стане 1077 лв. от 1 януари. Синдикати и работодатели отново спорят относно увеличението. Бизнесът твърди, че то е неправилно и награждава нискоквалифицирани работници, докато синдикатите настояват, че е законно и необходимо.
Аргументи на Добрин Иванов
Изпълнителният директор на Асоциация на индустриалния капитал в България Добрин Иванов започна с тезата, че минималната работна заплата е не само компенсация за нискоквалифициран труд, а важен икономически фактор, който влияе на доходната политика и макроикономическите показатели на страната. Той посочи, че ако предложеното увеличение от 15% за две години се приеме, минималната работна заплата ще се увеличи с 38%, което е 10 пъти по-бързо от ръста на икономиката.
"За нас това е един огромен дисбаланс, който поставя под риск пазара на труда и икономиката на страната. Минималната работна заплата не трябва да бъде повишавана. Тя не отговаря адекватно на изискванията на международното законодателство - тя трябва да бъде определяна от социално-икономически критерии, а не само от един критерий, както е в нашия случай", заяви Иванов в студиото на предаването "Директно".
Аргументи на Атанас Кацарчев
Главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев аргументира необходимостта от повишаване на минималната работна заплата, като акцентира на социалната отговорност на икономиката. Той спомена, че необходимата издръжка на живот е основният критерий за определяне на минималната работна заплата. Според него работещите, независимо от квалификацията си, трябва да получават достатъчно средства, за да покриват основните си нужди.
"В началото на 2000-те години минималната работна заплата бе 110 лева. Такава е била 1989 година. Какво си купуваме с тези пари, няма да коментираме. Ние имаме едно огромно изоставане по отношение на минималната работна заплата и тяхната покупателна способност. Нормално е сега това да се опитваме да го компенсираме, за да не се чудят хората дали да си купят обувки или да си платят парното", заяви Кацарчев пред Bulgaria ON AIR.
ДИРЕКТНО
Иванов изрази съмнение относно необходимостта от увеличение на минималната заплата, подчертавайки, че то може да доведе до негативни последици за икономиката. Според него увеличението трябва да бъде съобразено с производителността на труда и икономическите възможности на бизнеса.
Кацарчев обаче опонира, като заяви, че без адекватни доходи работниците няма да могат да преживяват нормално. Той добави, че инвестициите в квалификация и повишаване на производителността трябва да бъдат приоритет на работодателите.
Иванов в отговор подчерта, че производителността на труда е отговорност и на работника, а не само на работодателя. Двамата изразиха различни виждания относно необходимостта от реформа в системата на минималните заплати, както и относно начина на определянето им.
Гледайте целия разговор във видеото.
15-годишна без книжка блъсна пешеходец и избяга
ЕС обсъжда кризата в Сеута, експерти предупреждават: Проблемът е в Африка
Жена е загинала при катастрофа на АМ „Тракия“ край село Дядово
Лекарства против прилошаване при пътуване – как действат и какви рискове носят?
Безплатни кардиологични прегледи за жени в УМБАЛ „Лозенец“
7 признака, че женското тяло има нужда от повече желязо
МЗ продължава кампанията за активиране на приложението „еЗдраве“ с мобилни пунктове в цялата страна
Снимка от Марс разкри „ходещ човек“
Бивш агент на ЦРУ твърди, че извънземните са сред нас
Учени предлагат нов начин за търсене на извънземни – по топлинната следа на черните дупки
За първи път учени ще изследват ледниците на библейската планина Арарат
Още две варненски болници съдят Здравната каса
Украински дронове убиха петима и раниха десетки при атака срещу Московска област
2 седмици след пороя във Варна: Шахтите и подлезите в града са все още непочистени
Президентът: България е една от най-сигурните дестинации
Служители на енергото спасиха млад щъркел
Българите са доплатили над 744 млн. лв. за лекарства по НЗОК през 2025 г.
КФН прие подзаконовите актове за старта на мултифондовата система
Toyota повиши прогнозата за печалбата и обяви обратно изкупуване за 6,3 млрд. долара
Печалбите на европейските компании са много по-силни, отколкото изглеждат