Културният облик на България през 2015 година

Какво се случи в културния календар на България през изминалата година?

16.12.2015 | 16:02 Редактор: Ирина Белчева
Културният облик на България през 2015 година

Като че ли 2015 година бе годината на културния възход на България - безкрайно много събития, концерти, постановки и преди всичко - откриване на нови културни пространства, които да показват новите измерения на изкуството у нас. На гости на предаването “Десет” с водещ Ирина Белчева е ръководителят на продуцентския екип на Националния Дворец на Културата - Михаела Петрова. Тя коментира значими събития за културния живот на България през 2015 година.

10 КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ ОТ 2015

1. 100 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО КИНО 

На 13 януари 2015 се навършиха 100 години от премиерата на първия български игрален филм “Българан е галант” на пионера Васил Гендов. Копие от този филм не е запазено, но кинообщността от години вече е избрала тази дата за честване на Деня на българското кино. Цяла година имаше безкрайно много инициативи по случай 100 години българско кино.

2. ПАМЕТНИКЪТ НА ЦАР САМУИЛ

Паметникът на цар Самуил със светещите очи влезе в класация за най-безумните статуи в света. Американският сайт www.cracked.com публикува шеговито подреждане на най-абсурдните паметници. Статията е озаглавена „8 статуи на прочути хора (които изглеждат абсолютно безумно)”.

3. ИЗЛОЖБАТА НА ТРАКИЙСКОТО СЪКРОВИЩЕ В ЛУВЪРА

Българското Тракийско съкровище огря с пълния си блясък най-известния музей в света - Лувъра. Мегаизложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България” официално беше открита от премиера Бойко Борисов, а eкспозицията бе разположена в 4 зали в крилото „Ришельо” на Лувъра. За някои това бе най-важното културно събитие за годината.

4. ОТКРИВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ ‘'ПЕРОТО''

Kлуб "Перото“ – новата читалня, книжарница, кафене и културен клуб в НДК, който си постави за цел да върне литературата в центъра на вниманието. „Перото“ е с 24-часово работно време и вече се радва на огромен интерес. 

5. ‘'КВАРТЕТ - ОПАСНИ ВРЪЗКИ СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА’'

Най-смелият театрален проект в историята – така определят специалистите “Квартет – опасни връзки след края на света” по Хайнер Мюлер на режисьора Явор Гърдев в НДК. Спектакълът – филм съчетава за първи път кино и театър по уникален начин, като дава заявка и за големите световни сцени. “Това е проект, който се опитва да обедини три подхода - театрален, филмов и третият, включващ необичайна технология в реално време - motion capture. Тя предоставя възможност да се играят персонажи, които са в 3D виртуална среда от актьори, които играят в пространство, което бива снимано от десет инфрачервени камери”, казва Гърдев.

6. ‘'НА РЪБА’’ НА САШО МОРФОВ

Тази година беше белязана и от друга инртигуваща премиера - “На ръба” на Александър Морфов в Народния театър Иван Вазов. Постановка, която показва къде живеем сега. Цялата актуална гама от "ценности" е събрана в 80 минути - смешни на пръв поглед, но отегчителни в хронологията си, забавни като познание за до болка познато битие, но оскърбителни като послание.

7. ОТКРИВАНЕТО ТЕАТЪР АЗАРЯН

Зала 2 в Националния дворец на културата бе превърната в нов театър, кръстен на големия режисьор Крикор Азарян. Театър "Азарян" си постави амбициозната цел да бъдат възстановени няколко от най-значимите представления, които вече не се играят, но които имат своето историческо място в българския театрален живот. Премиерата бе с Чайка на Чехов.

8. ЛИПСАТА НА ‘'ЗЛАТЕН ОРФЕЙ’'

Дълги години Златният Орфей е един от най-популярните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. Многократно е удостояван с дипломи и награди от Международната организация на музикалните фестивали. След идеята за възраждането на прекратения през 1999 г. международен музикален фестивал "Златния Орфей" това така и не се случи.

9. ОТКРИВАНЕ НА КВАДРАТ 500

Тази година се откри и Квадрат 500 - музеят обединява реконструираната бивша сграда на Техническия университет и Галерията за чуждестранно изкуство. Във фонда му се съхраняват 42 000 творби. Новата галерия стана известна под името Българския Лувър, а след допитване получи името “Квадрат 500″.

10. СЪЖИВЯВАНЕТО НА НДК

Дворецът на Културата най-накрая се превърна в дом на съкровищницата на българската духовност. 

Вижте повече в следващото видео: