Угасващи съкровища: Камено поле

Една от най-внушителните средновековни църкви в България днес е кошара за овце. Но упорито стои, макар никой да не помни дори името й

21.07.2018 | 15:15
Угасващи съкровища: Камено поле

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ, Фотография КОЛЕЛА


Трудно е да си представите по-унила гледка от Камено поле - запустяло селце в Предбалкана, между Червен бряг и Мездра, насред най-бедния регион в Европейския съюз.

 

ИМЕТО МУ СЪВСЕМ НЕ ЛЪЖЕ  - иначе обширните земи около селото са дотолкова изпъстрени с камънак, че правят земеделието почти невъзможно.
И все пак това безрадостно място претендира да е едно от най-старите населени места в България. Тук са открити сечива на близо 40 000 години. Намерени са останките от три неолитни селца. По тракийско и римско време е процъфтявало заради находищата на мед и желязо. По време на Първото и второто българско царство е било влиятелен търговски център.

"Пустата църква" край Камено поле

ТОВА ОБЯСНЯВА И ЗАЩО ТУК, насред необработваемото поле, се натъкваме на една от най-внушителните средновековни църкви в Северозападна България.
Местните хора отдавна вече са забравили дори името й. Днес я наричат Пустата църква. Легендата твърди, че била построена от Иван Асен II.

Макар и превърната в кошара за овце, старата църква продължава да стои изправена

Академик Кръстю Миятев, един от бащите на българската архитектурна археология, я посещава през 30-те и открива все още съхранени стенописи. На тяхна база я отнася към втората половина на XIV век, точно преди османските нашествия.
Други учени говорят за XV и дори XVI век. Най-вероятно и едните, и другите са прави: храмът е бил частично разрушен при нашествията и по-късно възстановен.

От стенописите, описани от професор Миятев, днес не е останало почти нищо

КАКВАТО И ДА Е ИСТИНАТА, това място е архитектурно и културно съкровище. Българската държава го е признала през 1965 година, когато Пустата черква е определена за паметник от национално значение.
Но така и си е останала - с едното признание. Не са правени сериозни възстановителни работи. Стенописите постепенно са се изличили, освен няколко фрагмента, от които дори не може да се отгатне какво е изобразено.

И вътрешността на църквата, и околностите й изглеждат като след тежка бомбардировка - а всъщност това са изкопите на безбройни иманяри.
Междувременно този храм, на възраст най-малко пет столетия, е станал кошара за овце. Но с някакво удивително упорство продължава да стои изправен - сякаш напук на всеобщото безразличие.

ОТ КАМЕНО ПОЛЕ ПОТЕГЛЯМЕ в посока Мездра, към Долна Кремена.
И това селце си има храм от Второто българско царство - но тук той не е далеч в полята, а в самия център, затова сме малко по-оптимистично настроени.
Но още първият поглед към "Свети Никола" отвява оптимизма ни.

Така изглежда днес построената през XIII век църква "Свети Никола" в Долна Кремена

Една безредна купчина окъпани в мъх камънаци е е единственият остатък от апсидата - най-старата част на църквата, построена още през XIII век.
"Това е интересно явление от Възраждането - понеже тогава паството се увеличава, а средновековните църквички са малки, те събаряли западната стена на храма и го разширявали", обяснява ни Стефко Аенски, реставраторът, който възстанови нашумялата "Света Богородица" в Миланово. "За съжаление така унищожавали и много ценна информация, защото тъкмо на западната стена винаги е ктиторският надпис"


ВТОРАТА СЕКЦИЯ НА "СВЕТИ НИКОЛА" е датирана към XVII век, но и тя е пред рухване. Точно тук, под вече несъществуващия й покрив, Васил Левски е основал местния революционен комитет през 1872 година.


Възрожденските стенописи са на път да последват съдбата на средновековните

В последните години местни хора са се опитали да спасят поне временно положението с това дървено скеле, но храмът изисква сериозна и скъпа реставрация. Най-ценните икони от него са спасени във Врачанския музей. Но колоритните възрожденски стенописи се обезличават с всеки следващ дъжд.
"В Северозапада има доста такива цъкви - но всички са или с фрагментирани стенописи, или с напълно унищожени", признава Аенски. "Когато няма стопанин, няма как да е иначе. У вас, когато потече покривът, ще намерите начин да го оправите. В тези храмове не е имало кой. И постепенно, капейки, капейки, всичко отива на кино".

* "Угасващи съкровища" е съвместен проект на Bulgaria ON AIR и Дачия България.