Има ли спасение за "Свети Спас"?

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ; Фотография КОЛЕЛА
 

Ако тръгнете по живописния път от Бистрица и Железница за Самоков, малко преди нашумелите белчински бани ще видите отбивка за Алино.

ДНЕС ТОВА Е НАЙ-ОБИКНОВЕНО селце, неотличимо от съседите си в тази толкова красива част на България. Но някога е било заможен рударски център с богат духовен живот. Тук и до ден днешен се намира един от най-интересните манастири в Самоковско - "Възнесение господне", или "Свети Спас", както е по-известен.
Очакваме обаче да го намерим в плачевно състояние, защото е отдалечен от селото и доста трудно достъпен. Докато разпитваме за пътя, местните хора оглеждат с подозрение нашия Duster и ни съветват да тръгнем пеш. Оказва се, че грешат. Пътят наистина не е за обикновен автомобил, но с добро 4x4 ще се справите безпроблемно.

Гледките по пътя към манастира са приказни

ИЗЛЕЗТЕ ОТ ГОРНИЯ КРАЙ на селото по посока към язовира, оставете го от дясната си страна и щом изкачите хребета, дръжте пак надясно - тук услужлива ръка е оставила табелки.
Разстоянието е близо 8 километра, част от които - през наистина приказна широколистна гора. Накрая пътят ще ви изведе на една слънчева поляна над Манастирска река - мястото, където според картата трябва да се намира "Свето Възнесение господне".

Манастирската църква "Възнесение Господне", известна още като "Свети Спас"

Но вместо толкова добре познатите ни от предишните епизоди окаяни развалини, тук ни посреща чисто нова сграда.
"Това, което виждате при Алинския манастир, се постигна в рамките на последните пет години с дарения на благодетели, на хора, които имат християнски дух и намерение да съхранят църквата и да опазят светините на България", обяснава ни свещеник Любомир Мишков.

Стенописите в Алинския манастир са от същия период като тези в нашумялата църква в Добърско, край Разлог

ОТЕЦ ЛЮБОМИР Е главният двигател за възраждането на това място. Миналата година то получи в дар от община Самоков и 10 декара земя, така че един ден построеният наново манастир да може да се издържа.
Възстановяването на манастира би било чудесна новина, разбира се, но нас ни интересува най-вече църквата. В тази скромна на вид постройка, датирана към края на XVI или началото на XVII век, се намират едни от най-ценните стенописи от тази епоха изобщо по българските земи.

АКО СЕ СЪДИ ПО КТИТОРСКИЯ НАДПИС, най-старите образи са от 1626 година, горе-долу по същото време като стенописите в нашумялата църква в Добърско. Тук са рисували ръцете на поне четирима различни майстори зографи, с явно влияние от Атонската школа. Обърнете внимание на изящните лица и на изискания колорит - червено, светлосиньо и бяло.

Храмът е обявен за национален паметник на културата и що-годе поддържан до началото на 90-те. После близо две десетилетия е бил оставен на забравата и иманярите. До към 2000 година в него още са се пазели скъпоценни икони от началото на XIX век. Днес от тях няма и следа. Но най-сериозните поражения са по фреските вътре. Влагата е заличила част от рисунките, гризачи са нападнали гредите и са повредили друга част.

ПРИ ПОСЛЕДНИЯ РЕМОНТ от небрежността на майсторите са пострадали малкото оцелели изображения по фасадата. Но поне покривът е оправен и течовете са спрени. Въпреки това обаче стенописите продължават да се разпадат и спешно се нуждаят от грижите на реставратор.
"През тази година кандидатстваме по проект по европейските фондове, определени за тази цел - разказва отец Любомир. - Целта е, ако Бог даде, да се направи ограда на манастира, да се възстанови църквата със стенописите, и да се обособи като един затворен, истински манастирски комплекс".
Към това можем да добавим само - Дай, Боже.

Следи от последния ремонт на покрива по стенописите