Вуково: Приказка за две църкви

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ

Вуково е селце по поречието на Струма с едва 67 жители. И трийсетина кравички. Много лесно можете да стигнете дотам, ако хванете пътя Бобошево - Кюстендил и се отклоните вдясно по един живописен стоманен мост. Но малко хора го правят. Като толкова други села, и Вуково изглежда осъдено да си отиде заедно с последните си жители, все пенсионери.

А ТОВА Е МНОГО ЖАЛКО, защото някога мястото е било богат и развит духовен център. Който и до днес пази два от най-ценните християнски храмове в Западна България.
Казваме "пази" само в преносния смисъл на думата, защото тези два храма - близки като архитектура и датиращи от една и съща епоха - днес имат съвсем различна съдба.

"Св. Петка Епиватска"
 

В САМОТО СЕЛО СЕ НАМИРА църквата "Света Петка Епиватска" - национален паметник на културата, реставриран изцяло още през 80-те години по, както се говори, лична инициатива на Людмила Живкова.
Тази скромна на вид постройка носи всички специфики на български храм от ранния и средния османски период - нуждата да не изпъква, да не се отличава от обикновените къщи. Оттам и липсата на купол или камбанария. Както и при всички други паметници от тази епоха, истинската красота на "Света Петка" е вътре - в богатите стенописи.

Не е доказано кога е построена тази църква. Повечето мнения сочат началото на XVI век. Но изписването й е датирано съвсем точно благодарение на ктиторския надпис: през 1598 година, няколко месеца преди Търновското въстание.

ТОВА Е ВРЕМЕ НА ВСЕОБЩО ПРОБУЖДАНЕ, в което българите отново започват да си спомнят, че са българи. На малко места този процес е толкова силен като по поречието на Струма - един от основните търговски пътища на епохата, поддържащ постоянен контакт с Дубровник и с италианските градове.

Този контакт си личи дори от стенописите на "Света Петка". Още Андрей Грабар, първият им сериозен изследовател, открива несъмнени следи от италианско влияние - не само в изображенията на католически светци като Св. Бонифаций и Св. Силвестър, но и в много специфични похвати на зографите.

Не знаем имената на тези майстори. Те не са имали навика да се подписват. Но са ни оставили един от най-добрите образци на българската късносредновековна живопис. Благодарение на мащабната реставрация днес те са в добро състояние и можете да им се насладите спокойно. Макар че някои аспекти на тази реставрация леко ни озадачиха - като например непрекъснато бръмчащото електрическо табло зад иконостаса. С годините и тук постепенно започват да се усещат белезите на занемаряването. Но все пак "Света Петка" е в цветущо състояние в сравнение със "Свети Никола", другия средновековен храм на Вуково.

Храмът "Свети Никола"
 

ЗА НЕГО ТРЯБВА ДА СЕ ОТБИЕТЕ вляво около километър преди селото. Преди време местни ентусиасти са поставили табела и са се помъчили да изчистят пътя. Но природата бързо е наваксала и днес ще ви трябва автомобил със сериозно 4х4, за да стигнете до закътаната в малка долчинка църква.

"Свети Никола" е от същия период като "Света Петка" и със същата архитектура - еднокорабна, с една апсида. Но стенописите вътре са от ръката на съвсем друг майстор. Плоски, двуизмерни фигури с широки лица и по-фини очертания. През 50-те години, когато Асен Василиев ги проучва, те все още са добре съхранени. За съжаление обаче последните две десетилетия са заличили по-голямата част от тях.

СТЕНИТЕ НА ХРАМА СА ЗДРАВИ и покривът все още се крепи. Но влажните зими на Бобошевския край са увредили почти неспасяемо рисунките. Въпрос на още няколко години е те да изчезнат съвсем.
Също като "Света Петка", и "Свети Никола" е обявен за национален паметник на културата, и то още от 1969 година. Реставрацията и грижата на държавата му се полагат по право. Но силно се съмняваме, че ще ги дочака.

* "Угасващи съкровища" е съвместен проект на "КОЛЕЛА", автомобилното предаване на Bulgaria ON AIR, и Dacia България