Стогодишната война

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*

Забравете Brexit, тероризма, президентските избори в САЩ и преврата в Турция. Най-големият политически скандал за годината може да се окаже предизвикан от стотина малки стъклени шишенца, пълни с урина.

Или поне с такова впечатление можете да останете от реакциите в Москва, след като МОК потвърди наказанията на уличените в употреба на допинг руски спортисти за игрите в Рио. Много водещи руски политици видяха в това решение политически акт, насочен срещу Русия ("отмъщение заради независимата ни външна политика", според председателя на ресорната комисия Алексей Пушков). Един депутат от Държавната дума предложи страната да си организира собствени, алтернативни олимпийски игри. А приближеният до Кремъл публицист Дмитрий Кисельов сравни шефовете на Международната лекоатлетическа федерация с нацистите, защото и едните, и другите вярвали в "колективното наказание".

ТРЯБВА ЛИ ЦЕЛИЯТ ОТБОР по лека атлетика да бъде наказан заради провалите на отделни състезатели, е спорен въпрос, разбира се. "Когато някой е сбъркал, трябва да бъде наказан поименно, а не колективно", коментира пред Bulgaria ON AIR българският олимпийски медалист в бокса Тервел Пулев. Любопитното е обаче, че не чухме подобни коментари преди половин година, когато друг цял отбор бе изваден от участие на олимпиадата - българските национали по вдигане на тежести. Тогава никой не съзря "политическа провокация", нито пък нацистки методи. А просто заслужено наказание за системното прекрачване на правилата.

   Бен Джонсън печели триумфално спринта на 100 метра в Сеул през 1988 - малко преди да се разрази най-гръмкият допинг скандал в историята

ПОЧТИ НЯМА СТРАНА със спортни успехи, която да не е била и жертва на допинг скандали в последните години - като се започне от Бен Джонсън през 1988 и се свърши с американските суперзвезди Марион Джоунс и Тим Монтгомъри. Но текущият случай с Русия рязко се отличава от всички тези казуси, защото намеква не за индивидуални нарушения на състезатели и техните треньори, а за цялостна операция под опеката на държавата. Д-р Григорий Родченков, бившият шеф на допинг лабораторията за игрите в Сочи, разкри, че над 100 проби на руски спортисти са били тайно подменени с негово съучастие през дупка в стената - и с активното участие на действащи служители на руското разузнаване.

Родченков избяга в САЩ през януари; през февруари в рамките на десетина дни неочаквано починаха двата последни директори на Руската антидопингова агенция (РУСАДА) - Никита Камаев и Вячеслав Синев. Правителството в Москва първоначално отрече категорично всички обвинения; но после смени политиката, спортният министър Виталий Мутко се извини, а за туширане на скандала бе наета американската PR агенция Burson-Marsteller.

свързани

Допинг хроники

ПОДМЕНЯНЕТО НА ДОПИНГ ПРОБИ не е никаква новост, разбира се. Най-ревниво пазената тайна на "Тур дьо Франс" например е самоличността на единствения колоездач в историята, дал положителен тест... за бременност.

Понеже в Обиколката на Франция дори и след големите допингскандали през 60-те продължавал да цари джентълменски дух и пробите се давали зад параван, било само въпрос на време някой да се сети как да заблуди системата - с най-обикновено резервоарче с тръбичка, скрито под шортите. Нашият анонимен герой постъпил точно така през 1975 и когато после го извикали пред допингкомисията, отишъл с неподправено изражение на невинно учудване. "Тестът ви за амфетамин е отрицателен, но трябва да ви уведомим, че сте бременен", учтиво му казали комисарите. Нещастникът бил дал проба от урината на съпругата си. Три години по-късно белгийският ас Мишел Полентие се изхитрил да пази собствената си урина в хладилника за целта, но пък бил заловен заради технологичен дефект - тръбичката, с която трябвало да източи "пробата", се запушила.

    За титаните от ранната история на Тура, като Иполит Окутюрие например, предпочитаният допинг било червеното вино

"ТУР ДЬО ФРАНС" НЕСЪМНЕНО Е ЛЮЛКАТА на допинга. Още в първото издание на Обиколката преди 113 години Иполит Окутюрие бил принуден да се откаже заради стомашна язва, без съмнение утежнена от навика му да се подкрепя в движение с червено вино. Макар да не помага по никакъв начин, алкохолът е един от най-дълго използваните стимуланти в Обиколката на Франция. Чак до 70-те някои състезатели вярвали, че глътка от "водата на живота" може да ги освежи и подсили.

Първият истински допингскандал в Тура е през 1924, когато в едно интервю братята Пелисие признават, че използвали всичко: от хлороформ, през кокаин и аспирин до "конски мазила". "Скоро ще минем и на динамит", пошегувал се Анри Пелисие.

След Втората световна война Европа била залята с амфетамини, раздавани безразборно на войниците. Хапчетата бързо намерили ново приложение във възстановената колоездачна надпревара. Когато попитали легендарния италианец Фаусто Копи дали ги използва, той отвърнал: "Само когато се налага". Колко често е това, настоял журналистът. "Всъщност през цялото време", признал Копи. "Те да не би да очакват да катерим планините на минерална вода", отговорил на сходен въпрос и големият френски шампион Жак Анкетил.

НЕ Е МНОГО СИГУРНО ОТКЪДЕ ИДВА думата "допинг". Според едно тълкувание dope се казвало някакво мрачно южноафриканско алкохолно питие, използвано при най-различни неприлични церемонии. Със сигурност се знае, че примитивни форми на допинг (от типа на супа от овнешки тестиси) са били използвани на древните олимпийски игри в Гърция. През средновековието пък викингите хапвали халюциногенни гъби, преди да влязат в бой (не че и сега не го правят, примерно в клубовете в Слънчев бряг). В модерната епоха първият документиран случай на допинг в спорта е през 1904, когато победителят в олимпийския маратон Томас Хикс припаднал след финала и седем часа бил в кома. Хикс сам си признал, че използвал коктейл от коняк, кокаин и нищожна доза стрихнин (кой знае защо обаче тази смес не си е спечелила особена популярност след него).

Изобщо ранната история на допинга малко напомня за онези лирически герои на Венедикт Ерофеев, дето отчаяно се мъчеха да извлекат водка от паста за зъби и боя за обувки. Освен споменатите стрихнин, хлороформ и конски мазила са използвани нитроглицерин, денатуриран спирт и дори бензин. Този метод на пробите и грешките е в сила чак до 50-те, когато с проблема се заема мощната съветска химическа индустрия.

НА СВЕТОВНОТО ПО ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ през 1954 СССР обира почти всички медали, а лекарят на тима наивно признава пред американския си колега Джон Зиглър, че биел на състезателите инжекции с тестостерон. Първата работа на Зиглър след завръщането у дома е да се свърже с фармацевтичната компания Ciba. Със съвместни усилия те разработват препарата метандростенолон, с търговското име Dianabol. Това на практика е е първият анаболен стероид. Производна на мъжкия полов хормон тестостерон, той кара тялото да задържа допълнително протеини, което позволява бързото натрупване на мускулна и костна маса. Според съвременните изследвания стероидите дават над 70 странични ефекта - от акне до рак (а също и рязко намаляване на женските гърди). За броени години анаболите завладяват света на спорта и залягат в основата на прочутата програма на ГДР за печелене на олимпийски медали.

На анаболни стероиди се дължи и първият голям допинг скандал в България - положителните проби на щангистите Валентин Христов и Благой Благоев на Олимпиадата в Мелбърн.

Противно на онова, което сами сме си внушили през годините, България далеч не е сред световните центрове на допинга. Като цяло скандалите с уличени български спортисти през годините са малко и неособено гръмки. Единственото изключение е вдигането на тежести. Още в Сеул през 1988 един американски коментатор подметна, че вече имало три човешки рода - мъже, жени и български щангисти. В Сеул двама българи - Митко Гръблев и Ангел Генчев - се простиха със златните си медали заради допинг. В Сидни 12 години по-късно "пострадалите" бяха трима. Сега поне това напрегнато очакване ни е спестено.

ВПРОЧЕМ ИМА И НЕМАЛКО ХОРА, според които в употребата на допинг няма нищо срамно, а раздаваните в модерния спорт наказания са само "средновековен лов на вещици". Поне така смята американската звезда в ските Боуди Милър, който преди години скандализира света с изявлението, че стероидите и кръвният допинг не само не били вредни, но и подобрявали здравето на спортиста. "Сегашната система за борба с допинга е толкова неефективна, че е съвършено безсмислена", подчерта той.

                    Джъстин Гатлин, една от най-именитите жертви на допинг скандал в последните години

По обясними причини на същото мнение е и Бен Джонсън, канадският спринтьор, чийто положителен тест след олимпийската титла в Сеул си остава може би най-големият шок в спортната история. Когато световният рекордьор на 100 метра Джъстин Гатлин даде положителна проба, Бен само вдигна рамене. "На никого не му пука какво е взел Гатлин -  отсече той. - Хората се вълнуват само от едно: колко бързо може да бяга човешкото тяло". "Публиката не иска да гледа как един чист спортист печели на 100 метра за 10.5 секунди. Тя предпочита да види как допингирани до козирката свръхчовеци го правят за 9.5 секунди - смята и шефът на британската лека атлетика Дейв Муркрофт. - Ако за целта се нарушава законът, голяма работа. На зрителите не им пука".

ПРОФЕСОРЪТ ПО КУЛТУРОЛОГИЯ Елис Кешмор отива дори по-далеч и призовава допингът да бъде легализиран. "Кръстоносният поход срещу допинга е скъп, неефективен и безполезен - изтъква той. - Време е спортът да получи малко свобода, да се премахнат списъците със забранените вещества и да се оставят атлетите сами да решават дали ще вземат стимуланти". Кешмор напомня, че самите схващания за измама и честна игра са претърпели доста изменения с времето. Днес например спортистите се състезават с ортопедични и кухи подметки, вместо с плоски и тежки. Тичат върху специално създадени изкуствени повърхности, вместо върху сгурия. И освен това тренират преди състезания - нещо, което е било смятано за абсолютна измама в средата на ХIХ век. "Ако днес състезател по стрелба с лък използва контактни лещи, за да подобри зрението си, това не ни пречи - подчертава Кешмор. - Ако обаче вземе бетаблокери, за да успокои нервите си, го наказваме. Къде е разликата?".

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 73 / 2016