Българската стоматология се промени революционно от 1989 насам

Д-р Кирилов, Medical Dent става на 20 години. Разкажете ни за началото по пътя към създаването на една от водещите клиники за дентална медицина в България. 
- Мога да разкажа за началото със следния пример. Годината беше 2006. Medical Dent бе старитал своята дейност преди година и половина. Планирах разширение на клиниката и отидох в една финансова институция да търся финансиране. Трябваше да представя бизнес план. Попитаха ме: д-р Кирилов, какво смятате да правите? Отговорих им: честно казано, и аз не знам какво правя. 
  
     

  
     
Когато започвах практиката си, никой от нас, от нашето поколение лекари, не си даваше сметка, че да си лекар е едно, а да правиш бизнес - нещо съвсем друго. Защото в крайна сметка медицината е бизнес. Да, много деликатен бизнес, но функционирането на едно лечебно заведение по никакъв начин не се отличава от функционирането на кое да е друго търговско предприятие. И това е бизнес логиката. Границата между това да е печелившо търговското предприятие и да работиш с една много чувствителна материя, каквато е здравето, е много тънка. Това нито един лекар в България не го разбира, преди да завърши медицинското си образование и да се сблъска с реалността. Та и аз тогава започнах да се сблъсквам с тази реалност и за пръв път си давах сметка, че наистина не знам какво правя. Защото съм лекар и лекувам пациенти от сутрин до вечер, грижа се за семейството си и за бременната си съпруга, и се сблъсквам с факта, че разширяването на практиката всъщност означава промяна на целия начин на функциониране на тази практика. Съвсем различни неща са зъболекар, който работи сам в кабинета си, прави всички процедури в устата на пациента сам и управлява най-много един асистент, и ръководител на клиника, който управлява лечебни заведения с по 15, 20, 40 човека персонал. Това са различни ситуации. В първия случай единственото, което трябва да правиш, е да лекуваш добре пациентите си. Във втория трябва и да управляваш хора, и да ги развиваш. А това са различни умения. Нужно е и да разбираш поне малко от финанси, счетоводство, структуриране и управление на работен процес... Стават твърде много нещата, които трябва да знаеш, и никой дотогава не ти го е казвал.

Имали ли сте критични моменти през тези 20 години? 
- Критичните моменти са ежемесечни и ежеседмични. И днес на всяко първо число от месеца се събуждам със задължения от няколкостотин хиляди лева: заплати, осигуровки, доставчици на материали, маркетинг и така нататък... В предприемачеството понятието сигурност има малко по-различен смисъл. Сигурността може да дойде от добрата подготовка, от добрия екип, от доброто взаимодействие с пациенти, от добрите работни процеси. 

Все вътрешни фактори - тоест сигурността зависи от самия предприемач. 
- Основно. 
    

Много други успешни дентални практики се превърнаха в големи вериги от клиники. Вие съзнателно отбягвате подобно развитие, защо?
- Това е моята гледна точка. Аз държа пациентите ми да бъдат лекувани по определени протоколи - съвременни протоколи, с доказани резултати от лечението. Видял съм много примери на това, че зад всеки успешен бизнес 
стои човек. Когато човекът по някаква причина не може да стои плътно зад бизнеса си, бизнесът се променя. Аз не съм готов бизнесът, който съм създал, да се промени във вид, който не би отговарял на моите стандарти за добро лечение.
  
    

  
       
От много места чуваме, че днес е по-трудно да се намерят медицински сестри и асистенти, отколкото квалифицирани лекари. Важи ли това и във вашата област? Как се справяте с проблема с кадрите?
- Пазарът на труда е разрушен във всички сектори. На практика нямаме пазар на труда. Което довежда до много изкривявания, до деформации във възнаграждения - защото в определени сфери единственият начин да имаш хора е да наддаваш, да предлагаш над обичайното възнаграждение. Това е една от причините за инфлацията. Случва се във всички сектори: строителство, производство на храни и така нататък.

Вие сте един от пионерите на имплантологията в България. Помня времето, когато имплантите бяха нещо непознато и подозрително. Сега толкова сме свикнали с тези технологии, че дори не се впечатляваме, когато се сдобием с изцяло нови зъби в рамките на дни. Има ли все още някои неща, с които българските пациенти не са свикнали?
- По-скоро се получава нещо друго. Винаги, когато се увеличи популацията на дивите прасета, нараства и популацията на вълците. Колкото повече пациенти имат финансовата възможност да се лекуват с импланти, толкова повече зъболекари започват да поставят импланти, и толкова повече се увеличава процентът на усложенията и неуспешните лечения. Тези неща са взаимосвързани.
Това са нормални процеси, грешките на растежа. Добрата новина, по моите наблюдения, е, че колегите, които започват да работят импланти, определено имат стремежа и потребността да се развиват и да се учат. Така че в годините по-скоро се увеличава броят на знаещите и можещите колеги. 
Тук ще отворя една скоба. Прави ми впечатление, че в последните месеци започват да се изкарват изключително много негативни примери спрямо лекари. Но ми липса задълбоченото журналистическо разследване на проблема. Даваме гласност на това, че някой е умрял, но липсва разследването какви са причините за това. 

Денталната медицина претърпя поредица революционни промени в последните десетилетия. Водещите клиники в България от години разполагат с последната дума на технологиите. Но какво им коства това? Не изисква ли все по-големи инвестиции?
- Все по-големи - не бих казал. По-скоро са постоянни. Те не могат никога да спрат. Ако не следиш промяната в лечебните протоколи, което означава да ходиш на курсове, конгреси и семинари, и ако не инвестириш в новите технологии, в рамките на 3-5 години ти изоставаш драстично.
Да, българската стоматология наистина се промени революционно за периода от 1989 насам. Това се случи благодарение на липсата на регулация над зъболекарите и благодарение на частната инициатива.

Това е всъщност секторът от медицината, в който частната инициатива е най-изразена...
- И доказва колко силен може да е един сектор, когато бъде освободен от регулацията. Това е много актуална тема в момента в контекста на възраждането на европейската икономика. Колкото по-малко регулации има, и колкото повече предприемачи бъдат поставени в условия да трябва да се борят и да развиват своя бизнес, толкова повече силни сектори ще има. В българската икономика денталният сектор е един от малкото, които предлагат възможност тук, на място, да получиш добър резултат.

Какви ще са следващите революции във вашата област?
- Изкуственият интелект, безспорно, ще навлезе много. Роботите са следващата стъпка, предполагам. Изкуственият интелект ще помага за по-добро планиране, за избор на най-правилния клиничен протокол, на ниво диагностика - примерно като анализ на рентгенографии. Роботите ще са доста по-точни от човешката ръка за неща като пломби, корони, фасети. Все пак точността на човешката ръка е въпрос на тренираност и на поддържане на формата. Това е част от личното усилие, което всеки зъболекар или хирург трябва да положи. Защото зъболекарите и хирурзите лекуват с ръцете си. Да, те трябва да имат цялата познание за материали, за патология, за технологии. Но накрая човешката ръка е тази, която предрешава какъв ще е резултатът от една операция. Тази ръка трябва да бъде тренирана. 
  
    

  
        
Технологиите променят и самия ни начин на живот - като се започне от храненето и се свърши с обездвижването. Кои от тези фактори влияят на денталното здраве? 
- Аз съм реалист и смятам, че начинът ни на живота ускорено ни води към това да унищожим планетата. Всички сме много загрижени на думи за климата, за опазването на природата. Но ако влезеш в един ресторант и само видиш количествата храна, които остават след хората в чиниите им... Производството на храни е едно от най-унищожителните неща за природата. Преди известно време прочетох много интересна книга. Знаете ли коя е най-голямата животинска маса на планетата в момента?

Селскостопанските животни. 
- Точно така. Които се отглеждат за храна. Тоест ние сме подменили цялата флора и фауна, защото и най-голямата зелена маса на планетата отново се оказват земеделските култури: жито, пшеница, царевица, ориз... Дивите животни са останали само в резервати в Африка. И тези резервати са намалели по площ с две трети за последния век. Ние ускорено унищожаваме природата, за да произвеждаме храна. Сядаме и ядем, преяждаме, страдаме от наднормено тегло, след което се нуждаем от помощта на фармацевтични продукти. Всяка вечер гледаме рекламите на тези продукти по телевизора. Преял си? Няма проблем: взимаш едно харче, черният ти дроб ръкопляска, на стомаха му става леко, червата свирят прекрасно. Но това е само в рекламата. 
А ако погледнем изразходваната енергия? Колко би спаднал разходът на енергия на планетата, ако хората се научим да живеем в домове с температура 20 градуса! Масово през зимата в апартаментите на хората е 30 градуса, и те се оплакват от високите сметки за парно. От медиите постоянно слушаме за високите цени на газта, на тока, на парното, и хората се вайкат как ще си пратят сметките. Лесно. Научете се да живеете на малко по-хладно. Това е по-здравословно и по-малко ще боледувате. Но поведението ни е резултат на дълбоко вкоренени навици. И това не ме прави оптимист - нито за здравословното състояние на хората, нито за опазването на природата. 
  
     

  
        
Навремето като деца ни учеха, че четката и пастата за зъби са достатъчна грижа за зъбите. Сега има много други неща - но каква част от тях са плод на потребителското общество, и каква част са наистина полезни?
- Истината е, че четка и паста за зъби, използвани правилно и с достатъчна продължителност, са достатъчни. Но не стига просто четката да влезе и да излезе от устата. 

Колко дълго трябва да се мият зъбите? Три минути?
- Три минути. Всъщност има зъболекарско изследване, което показва, че за да си измиеш наистина добре зъбите, са нужни 20 минути. Но това не го казваме на никого, защото ще откажем хората да го правят. Така че поне три минути. Но и това зависи от ситуацията. Ако човек има парадонтално заболяване, или множество импланти, той трябва да отдели не 3, а поне 7-8 минути. 
Истината е, че ако още в детството се създадат правилни навици за почистване на зъбите, ако отделяме достатъчно време за това почистване и ходим два пъти годишно на контролен преглед, за 20 години ще променим драстично патологията в тази сфера. 
За мен е много спорна и темата за наследствеността на заболяванията. За каква наследственост става дума? Генетично ли унаследяваме това да си загубим зъбите млади? Или по-скоро социално унаследяваме определени навици, които доказано водят до ранна загуба на зъби? Медицинската литература е разделена по този въпрос. 

Връщайки се отново назад, без да пренебрегваме безбройните недостатъци на предишната система в България, при нея все пак имаше държавна политика за дентална профилактика, която обхващаше още детските градини и началното училище. Защо нямаме нещо подобно днес?
- Този въпрос е много добър и мога да ви говоря два дни по тази тема. Ще дам само един пример. Аз също съм разстроен от скорошната смърт на дете в зъболекарски кабинет в Пловдив. Но мисля, че медиите не обръщат внимание на реалните проблеми, които водят до такива случаи, а те са свързани с либералния модел на възпитание на децата, който се наложи в последните години. 
Какво се случва? Имам записан час за вадене на зъби на дете под обща упойка. Влизам в кабинета и очаквам съвсем малко дете. А заварвам 13-14-годишно момиче. Питам: мила, ти си голяма, защо трябва да спиш, за да ти извадят зъб? На което отговорят родителите: тя много се страхува, не можем да го направим по друг начин. Аз виждам проблема във взаимодействието между родители и деца, в това колко родители успяват да общуват с децата си така, че тези деца да имат разумно социално поведение. Една от причините за рязкото увеличение в леченията на деца под обща анестезия е, че родителите не могат да се справят с детето си. Да, възможно е при зъболекаря да има лек дискомфорт, възможно е да усетиш лека болка, когато те боцнат да ти поставят упойка. Но това са неща, които всеки разумен човек би трябвало да може да разбере, и да се справи с тях.
Връщайки се към въпроса ви: ние загубихме всичко като система в здравеопазването. Нямаме вече такава система. Имаме отделни острови на благополучието в здравеопазването, но това не е система. Нямаме система на спешна помощ. Нямаме система за възпитание на децата. Образователната ни система я няма, както и правораздавателната... Проблемите само се замитат. А докато не започнем вярно да посочваме проблемите, няма как да ги решим. 
  
    

  
         
Всеки лекар по дентална медицина ще посочи захарта като главен враг на зъбите. Но има ли степени на това вредно влияние? Има ли сладки храни, които са по-приемливи от останалите?
- Захарта е бялата смърт. Нека не се заблуждаваме. Захарта е в основата на пирамидата на смъртността. Зъбите са най-малкият проблем. Можем да ги заменим с импланти. Но ние умираме, защото ядем много захар. Всички болести, свързани със затлъстяването, се дължат на неправилно хранене плюс недостатъчно двигателна активност. Най-честите причини за смърт са сърдечносъдови инциденти. И зад тях, и зад раковите заболявания стои затлъстяването, недостатъчната физическа активност, неправилното хранене - и захарта. Захарта е в основата на цялата пирамида на заболеваемост в днешната цивилизация. 

На финала един по-личен въпрос. Имате успешна, но и много натоварена практика - и в същото време в семейството ви са пет деца. Каква е тайната човек да намира време за всички най-важни неща?
- С планиране. Докато не започнах да отделям дни за семейството, нямах време за тях. Сега графикът ми е направен до края на тази година. Времето за съпругата и децата е заложено в този график, и се спазва с дисциплина. Единственият начин да балансираш между личното и професионалното е добро планиране - и дисциплина.