Банката на тайните

Текст ВАЛЕРИ ЦЕНКОВ

150 години е завидна възраст, особено в турбулентния свят на глобалните финанси. Само шепа компании в него могат да се похвалят, че са по-стари от автомобила и електричеството. Една от тях е The Hongkong and Shanghai Banking Corporation - корпорацията, създала HSBC, втората най-голяма търговска банка в света. На 3 март се навършват точно век и половина от деня, в който основаната от търговеца Томас Съдърланд банка започва операциите си в Хонконг. Но днес на наследниците му никак не им е до празненства, защото забележителният юбилей съвпадна по време с най-големия скандал в историята на корпорацията.

В края на февруари швейцарската прокуратура нахлу в офиса й в Женева и съобщи пред медиите, че е в ход разследване по обвинения, които са наказуеми с до 5 години затвор за замесените лица. Два дни по-късно и британският финансов надзор обяви, че ще разследва дейността на банката. Шефовете на HSBC се притесняват, че тези проверки може да подтикнат и американските власти да подновят преследването на банката. То бе прекратено през 2012, след като HSBC се съгласи да плати 1.9 милиарда долара глоба за нарушения на американското банково законодателство в частта му за борбата срещу прането на пари.

КАКТО ПРИ ТОЛКОВА ДРУГИ СКАНДАЛИ, и при този началото е напълно лишено от зрелищност. През 2008 един служител на швейцарския клон излиза от офиса в Женева с евтина чантичка, в която има пет компактдиска. Името на служителя е Ерве Фалчани, родом от Монако. На дисковете е пълната информация за над сто хиляди лични сметки на крупни вложители в банката.

Част от тази информация "изтича" при разследващите журналисти от вестник Le Monde Жерар Даве и Фабрис Лом. От тях достига до Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) и неговите 140 членове от 45 държави. Междувременно Фалчани предава данните на тогавашния френски министър на финансите Кристин Лагард (днес шеф на МВФ). Лагард ги разпраща до замесените правителства, поставяйки началото на най-мащабното разследване на съмнителни банкови практики в историята. Шест години по-късно то вече разкри, че съществува един паралелен свят, в който хората с пари и влияние живеят необезпокоявани, като получават помощ да укриват данъци и не рискуват нищо. А ако бъдат разкрити, получават шанса „да се откупят“ и така остават недосегаеми за уж дългата ръка на закона.

                                                                     Ерве Фалчани

В СПИСЪКА ИМА 74 ДУШИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРИЯ (осем от които - с български паспорт), които са укрили 380 млн. долара в 204 банкови сметки. При трима от тях сумите по сметките надхвърлят 10 милиона долара. Най-едрата риба притежава 264.1 млн. долара. Кой е този човек? Надяваме се един ден да научим. С тези показатели България се нарежда на 69-о място сред държавите, чиито милионери укриват парите си от данъци в офшорни сметки.

Според резултатите от разследването банка HSBC е укрила от данъци общо 118 млрд. долара, като най-много принадлежат на хора с швейцарски паспорти - 31.4 милиарда. Следват Великобритания (21.7 млрд.), САЩ (13.4 млрд.), Франция (12.5 млрд.). Най-изненадващата държава в първата шестица е Венесуела – с 14.8 млрд. долара в 1138 сметки. Противно на логиката, Русия е едва на 35-о място със 740 клиенти и 1.4 млрд. долара. Една страна от Източна Европа - Беларус - е „прозрачна“: тя има само една сметка, на само един клиент, и сумата е 321.5 млн. долара.

В СПИСЪЦИТЕ ИМА ВСЯКАКВИ ХОРА - лекари, зъболекари, политици, банкери, спортисти, актьори, бизнесмени, принцеси и дори обикновени домакини... Точният им брой е 106 458.

Сред тях личат имената на високопоставени политици като Алехандро Андраде, бившия бодигард на Уго Чавес (11.8 млн. долара), като бившият министър на търговията на Египет Рашид Мохамед Рашид (30 млн.) и братовчеда на сирийския президент Асад – Рами Махлуф.

Но има също холивудски звезди като Крисчън Слейтър и Джоан Колинс, спортисти като пилота от "Формула 1" Фернандо Алонсо и футболиста Диего Форлан, модели като Ел Макферсън. Там са и рок легендата Фил Колинс, и прочутият плейбой Флавио Бриаторе, и дори Франк Джустра – личен приятел на президента Клинтън и основател на продуцентската компания Lions Gate, стояща зад хитове като „Здрач“ и „Игрите на глада“.

НО НАЙ-ЛЮБОПИТНАТА ЧАСТ са не сумите, а детайлите в банковите досиета. Към повечето сметки има забележки, вписани от частните банкери на всеки клиент. Тези „бележки“ приличат на криминално досие и съдържат изключително любопитни и дори интимни данни за клиента – дали е семеен, дали е сключил законен брак или живее на семейни начала... Един банков служител посетил свои клиенти по време на почивката им в Алпите и записал: „Съпругата има страх от високо. Тя е под постоянно лекарско наблюдение".

ОТ ОПИУМА ДО ТАЛИБАНИТЕ

В нашумелия сериал "Вътрешна сигурност" (Homeland) става дума за измислената банка HLBC, използвана за нелегално прехвърляне на средства за финансиране на терористични операции. В един епизод Кари Матисън (героинята на Клеър Дейнс) казва на представителя на HLBC:

"Нали я знаете вашата банка? Тя се занимава с трафик на човешко нещастие още от опиумните войни.

Това не е отклонение.

Не е грешка.

Това е вашият бизнес план.

Вие движите парите на ембаргови правителства или кухи благотворителни дружества. Къде отиват, не искате и да знаете - стига да си получите процента".

Сценаристите на филма не признават дали са намеквали за HSBC. Но през 2005 списание Bloomberg Markets разкри, че банката е допуснала чрез нея да се перат пари на наркотрафиканти и на терористи - включително и един трансфер на стойност 100 000 долара за талибаните в Афганистан. В резултат на това разследване на банката бе наложена глоба.

Понякога тези досиета напомнят направо на полицейско разследване. Като в случая с англичанина Ричард Кеъринг, натрупал богатството си с доставки за елитни магазини и ресторанти. По неофициална информация личното му състояние се оценява на 762 млн. долара. През септември 2005 Кеъринг сключил голяма сделка, след което поискал да изтегли от HSBC в брой... сумата от 2.5 милиона лири. Във Великобритания разрешеният таван за теглене на кеш е 6600 лири (в България - 15 000 лева). Но за HSBC това не е било никакъв проблем. Каква е била целта на Кеъринг ли? Пише го ясно в банковото му досие: „клиентът иска да открие сметка в друга банка, но не е искал властите да знаят за това“.

Ричард Билтън от популярното разследващо предаване "Панорама" на BBC разкри и много други такива случаи, в които клиенти на банката са теглели суми далеч над законния максимум, за да ги укрият от данъчните власти. След това на тези хора им се наложи да си платят дължимите суми към хазната. Но нито един от тях не влезе в затвора - подхранвайки подозренията, че клиентите на частното банкиране на HSBC се ползват от специални привилегии не само от страна на банката, но явно и от страна на правосъдието.

ЗА ДА СЕ БОРИ С УКРИВАНЕТО НА ДАНЪЦИ, още през 2005 Европейският съюз прие така наречената Евродиректива за спестяванията (European Savings Directive, ESD). Целта й бе да стане възможно облагането с данъци на парите, вложени в тайни банкови сметки. Идеята е швейцарските банки да събират данъци от недекларираните тайни сметки и след това да предават тези пари на данъчните служби в съответните страни.

                                           Централата на корпорацията-майка в Хонконг

Но разкритите досиета показват, че HSBC се придържала към други практики. Банката всъщност помагала да укриващите данъци да бъдат с едни гърди преди закона. Частните банкери изпратили на всички свои клиенти писма, в които ги информирали за новия закон. Но вместо да започне да им събира данъци, банката всъщност им предлагала нови схеми как да избягнат това. В една от бележките към банково досие на богат клиент пише: „Ние му предложихме възможност за инвестиции, които позволяват да се избегне прилагането на ESD". В друго писмо до клиент: “Предлагаме ви да създадете панамска компания заради ESD”. В трето: "Информирахме го за инвестиции, спестяващи дължимите по ЕSD данъци".

Вестник Guardian разказа например случая с Кийт Хъмфрис, директор на футболния клуб "Стоук сити". Той притежавал 2 млн. лири в тайна сметка. За да не попадне в полезрението на властите, всички документи и извлечения по нея му се носели лично от Швейцария в Лондон в дипломатическо куфарче. Освен това банката му издала кредитна карта с нечувания лимит от 370 000 лири!

         ПЕЛЪМ Г. УДХАУС, прочутият английски хуморист и автор на поредицата за Джийвс и Уустър, е бил служител в лондонския офис на HSBC от 1900 до 1902 година. Банката служи за сцена на някои от ранните му разкази.

РАЗКРИТИЯТА НА ФАЛЧАНИ задействаха съдебни процедури в много страни - от Белгия през Индия до Аржентина (за момента нямат никакви последствия в България). Във Великобритания, където е седалището на банката, повечето клиенти с тайни сметки просто бяха помолени учтиво да си платят данъците (общо 135 млн. лири) и на практика получиха амнистия. От 1100 души с тайни сметки до момента е осъден само един. А HSBC обяви, че „основно е ревизирала“ частното банкиране и е закрила всички подобни сметки, въвела е нови разпоредби за „данъчна прозрачност“, като дава приоритет на прозрачността пред печалбата.

Но дали наистина банката се е променила? Сю Шейли, бивш директор на правния отдел (Head of Complience) на HSBC, твърди, че когато се опитала да приложи тези нови принципи, веднага е била уволнена. На другия полюс е Стивън Грийн, бившият председател на борда на HSBC Holdings - човекът, под чието ръководство банката е извършвала повечето от спорните си операции. През 2010 година той наистина бе помолен да напусне поста си в банката - но само за да стане член на британското правителство като министър без портфейл, и член на Камарата на лордовете. Последното между другото му дава  пълен имунитет срещу съдебно преследване. В заповедта за назначение пише, че той е избран за поста заради „своя опит и експертиза“. Мнозина се питат за коя точно експертиза става дума.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 56 / 2015