Работата на синдика в останалата без лиценз КТБ ще бъде да се опита да продаде банката като фалирало предприятие и да даде всички активи на група акционери или инвеститори. Това разясни финансовият анализатор от в. Банкеръ Петър Илиев в Сутрешния блок на България Он Ер. Според него обаче трудно ще се намерят желаещи за банката и ефектът от законодателните мерки по отношение на банковата несъстоятелност ще бъде минимален до края на годината.

"Всичко това ще стане след много съдебни дела и като се прибавят тези 850 млн. лева вземания, ще се прибавят и 850 млн. лева задължения, защото това е смисълът на прехващането. Като си погасиш задължението към банката, но и тя погасява свой дълг към кредитора. Като краен ефект, най-много да нарасне балансовата стойност, но ще бъдат поставени в много тежко състояние всички онези, които са извършвали тези цесии. " - коментира Илиев.

Промените в Закона за банковата несъстоятелност и назначаването на временен синдик не биха имали никакъв ефект, ако не доведат до бързи и сериозни постъпления в КТБ, с които да започне да погасява задълженията си към кредиторите си и най-вече към Фонда за гарантиране на влоговете, подчерта Илиев. Според него обаче всички предприети мерки няма да имат такъв ефект.

"Синдиците не могат да обявят сделките, които са извършени с прехващания, за невалидни. Там е и цялата работа. Една от основните цели е в момента, в който влязат тези синдици да започнат процедури по обезсилване на тези сключени сделки, които са онези за общо 850 млн. лева, само че за да има ефект една подобна процедура, тя минава през съда, при това най-малко на две инстанции, да не кажем на три. Тоест и дори и те да започнат тези процедури, за да има някакъв финансов ефект от тях и ако съдът признае, че тези обезсилвания на цесиите са правомерни и направи обезсилването, това ще стане в най-добрия случай в края на годината, а може би и до средата на другата година." -  прогнозира Илиев.

Финансовият експерт обясни, че само съдът може да каже дали прихващанията са законни или не, но като процедура никой не е забранявал прихващанията и няма законова пречка дори и квесторите да го правят.

"Законността на прихващането трябва да бъде доказано на няколко съдебни инстанции, а след това, ако бъде доказано, че то е незаконно, има възстановяване на вземането. Банката трябва да претендира за това вземане. Заради това минават още няколко съдебни инстанции, защото отсрещната фирма ще протестира и отиваме към края на следващата година." - обясни Илиев.

Отговорността за КТБ е политическа - на онзи, миналият парламент, който отказа да гласува актуализацията на бюджета в частта му за увеличение на държавния дълг, коментира Илиев.

"Ако предложението на правителството Орешарски беше прието, а служебното правителство отдавна щеше да е приключило въз основа на тези взети решения, проблемът с КТБ разрешен." - смята Илиев.

Финансовият анализатор подчерта, че всички държавни структури имат вина за КТБ. Той е не мнение, че фалитът на банката няма да доведе до по-високи лихви, но ще доведе до абсолютна бизнес пасивност от страна на банките и на техните клиенти. 

Чуйте коментара на Петър Илиев за развитието на казуса КТБ в следващия видео материал: