До 2 май работим за държавата през 2015

Изчисленията на Института за пазарна икономика показват, че през 2015 година ще работим до 2 май, за да си платим данъците към държавата. След тази образна дата започваме да работим за себе си. Това би било възможно, ако всичко изработено бъде изземвано незабавно, посочват от ИПИ. Експертите допълват, че у нас тази дата е придобила популярност като Ден на свобода от правителството, а по-света е известна като Tax Freedom Day.

„През 2014 бюджетът на държавата беше сериозно изпуснат, което означава, че всичко, което държавата изземва от гражданите, съвсем не достига, за да бъдат покрити държавните харчове.  Ако продължим със символичната сметка, то от 2  до 12  май данъкоплатците ще бъдат наглед „освободени” от работа за държавата, но практически това ще бъдат дни, които рано или късно ще трябва да бъдат отработени в полза на бюджета. Тези 11 дни на своеобразна почивка характеризират бюджетния дефицит за 2015,” допълват експертите.

От ИПИ посочват още, че „през 2015 г. българите ще изработят средно по 226 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП, заложен в Бюджет 2015”.

Оттук, експертите допълват, че през текущата година са необходими 121 дни, за да се изработят предвидените над 27 млрд. лв. национални приходи в бюджета. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от близо 2,5 млрд. лв., уточняват икономистите.

„Най-много дни през 2015 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 35 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни 19 дни. За осигуровките ще ни трябват 30 дни – 21 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за 7 дни. Други 8 дни ще работим, само за да си платим държавните и общински такси”, става ясно от анализа.

От ИПИ посочват, че методологията на изчисляване е базирана на съпоставяне на приходите в консолидирания бюджет на държавата, без помощите, спрямо БВП на страната. – „За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината. Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства”, коментират икономистите.

Данните на ИПИ обобщава Христиания Червенкова: