• Начало
• Стари категории
• Икономика

Коментар на Мегън Грийн, гл. икономист, Manulife Asset Management на възможностите за еврозоната да избегне рецесия. Мегън Грийн разговаря с Анна Едуардс, Марк Бартън и Манъс Крани в студиото на Bloomberg ТВ в Лондон.

---

Г20 си поставиха цел на растежа, но се тревожат за еврозоната, също и вие. Като икономическа реалност, това ли е най-голямата заплаха за ръста в момента?

Да, мисля, че е най-голямата заплаха за глобалната перспектива. Няма абсолютно никакво търсене от еврозоната. Европа върви към изгубено десетилетие от японски тип.

Освен ако не се променят някои неща. За съжаление едно от най-големите неща, които трябва да се променят е подходът на Германия към кризата в еврозоната.

Германският подход е към най-слабите страни в Европа - те бяха в рецесия. Някои от тях току-що излязоха. Този подход обаче не обслужва добре самата Германия.

Когато говоря с членове на правителството на Германия, те не виждат проблем. Затова не виждам нищо да се променя.

 

Имаме малко повече монетарни, фискални, структурни реформи. Коя от трите нужди на еврозоната ще бъде избрана?

Очаквам повече монетарни облекчения в еврозоната. Това ще спечели на политиците малко време, но Марио Драги все пак даде две години на европейските политици, когато обяви, че ще направи каквото е нужно.

Видяхме какво направиха политиците за това време.

Съвсем малко структурни реформи.

 

Още по темата

• Евростат: Край на рецесията в Гърция
• Intesa може да вдигне целите, ако Италия отбележи ръст
• BoE намали прогнозата си за ръст на британската икономика
• ЕЦБ ще изкупува активи поне още 2 години
• Фабричните поръчки в Германия се оказаха по-слаби от очакваните

Мегън, какво точно трябва да стане, за да бъдат накарани да направят нещо? Каква катастрофа с икономическите данни, каква по-голяма яснота трябва да се появи на бюрата на тези хора?

Мисля, че Германия има нужда да влезе в явна рецесия, за да разбере. Не само в техническа, а в реална рецесия с висока безработица.

Мисля, че това ще накара германските политици да си променят мнението за подхода си и пристрастеността си към балансирания бюджет.

В останалата част на еврозоната трябва да видим наистина трудни и непопулярни структурни реформи. Никой политик не иска да направи това, затова трябва да им припари под краката. И едва тогава ще го направят.

Подобен натиск вероятно може да дойде само от пазарите.

 

Още по темата

• Ще отложи ли спадът в икономиката на Япония увеличението на данъка върху продажбите
• Япония влиза в рецесия, БВП се свива
• Ще има ли предсрочни избори в Япония

Мегън, като говорим за рецесия, Япония влезе в нея. Вероятно влиза в нея под натиска на увеличението на ДДС. Май това увеличение има по-голям ефект в японската икономика, отколкото хората очакваха. Какви са усложненията, които виждате? Дали избори, забавяне на повишението на нови данъци? Какви са последиците от това?

Мисля, че Япония ще расте с 1% най-много в следващите няколко години.

Така че страната ще има доста забавен растеж.

Курода и Абе според мен имат сделка.

Курода обяви току-що нови облекчения и мисля, че Абе ще отговори и ще продължи с ново увеличение на потребителския данък догодина.

Сега, когато Япония е в рецесия, това изглежда малко вероятно.

Но като казвам това, всички останали, освен Абе май са за подобно решение. Всички - и Централната банка, и МВФ, едрият бизнес - подкрепят ново повишение на данък. Абе е под голям натиск да продължи с увеличението.

Очаквам по-скоро Абе да обяви предсрочни избори в опит да увеличи подкрепата си. Подкрепата на обществеността за него намаля чувствително в последните седмици.

И две пак той е два пъти по-популярен от последния премиер.

Така че не справя много зле.

И все пак това няма голямо значение.

Той вече има мандат да направи това, което прави като структурни реформи

Въпрос е дали ще продължи.

Сега виждаме малко действие.

Едно и също и за Европа, и за Япония: структурни реформи. Защо е толкова трудно да се започнат структурни реформи?

В краткосрочен план структурните реформи, особено когато се налага отваряне на пазара на труда, това е доста мъчително. Резултатите обикновено са повишаване на безработицата, повече хора започват да разчитат на държавата за социални помощи.

В краткосрочен план има негативен ефект върху растежа, върху хората-избирателите.

Трябва да минат няколко години преди това действие да започне да подкрепя растежа и политиците не искат да рискуват да не бъдат преизбрани.

Рано ли е да кажем, че в Италия и Испания проработиха реформите?

Те не са изпълнявали някакви конкретни структурни реформи, просто въведоха изключително много икономии в банковата криза.

Испания обаче е пример за известни реформи на пазара на труда.

Те вече сякаш започват да се виждат и да подкрепят растежа.

Това е пример за може би работещи структурни реформи след много години.

А политиците се опитват да бъдат преизбрани преди този срок.

Те не искат да приложат тези трудни реформи, а искат гласове.

Чуйте целия разговор в студиото във видеото.