Частните пунктове за скрап ще трябва да имат денонощно видеонаблюдение

Частните пунктове за скрап ще имат задължението да инсталират денонощно видеонаблюдение и да пазят записите поне 1 година, реши окончателно парламентът след днешния дебат по Закона за управление на отпадъците. Обектите ще трябва да работят и с банкова гаранция от 25 000 лева, а всички разплащания на площадките вече ще стават само по банков път.

Промените в норматива станаха факт, след като цяла година депутати, експерти и бизнеса спориха по отделни текстове.

С приетите изменения, кметовете на селища с над десет хиляди жители, се задължават да рециклират строителните отпадъци, както и да намалят наполовина количеството на депонирания боклук.

Освен това, местните управници имат две години срок да изградят площадки, където жителите безплатно ще предават битови отпадъци. Тези пунктове ще са единственото място, където граждани ще могат да предават и металните си отпадъци от битов характер (различни от стари електроуреди и автомобили), безвъзмездно.

Друга промяна в закона задължава търговците да кандидатстват за нови разрешителни в рамките на 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник".

Заради това, че България се забави прекалено дълго с приемането на корекциите в закона и синхронизирането му с директивите,  Европейската комисия заведе дело в съда в Люксембург. Според експерти от Министерство на околната среда и водите с приемането на закона, делото би трябвало да бъде прекратено.

Идеята за безвъзмездно предаване на отпадъците от черни и цветни метали от домакинствата е порочна и в нея няма икономическа логика, смятат от Българската стопанска камара. "Отлагането на тази идея с две години не решава въпроса със събирането и оползотворяването, продължава антиевропейската практика таксата смет да бъде втори имотен данък", се казва в становище на организацията.

Българската стопанска камара многократно е подкрепяла необходимостта от разработване на адекватен Закон за управление на отпадъците, който да се базира на работеща концепция за управление на основните потоци отпадъци, оценката за въздействието върху бизнеса и баланса между интересите на предприемачите и държавата.

Въпреки многобройните становища, в приетия от Народното събрание Закон за управление на отпадъците остават нерешени проблеми, твърди бизнесът.