• Начало
• Предавания
• Брюксел 1

Брюксел 1

Събота от 17:00 часа

още

Автор и водещ: Милена Милотинова

Алтернатива на несъбираемите с години глоби, е полагането на обществено полезен труд, заяви в студиото на Брюксел 1 Нона Караджова, бивш екоминистър от кабината на ГЕРБ.

Коментарът беше направен по повод проект за промени в Закона за управление на отпадъците, публикуван от Министерството на околната среда, предвиждащ до 1000 лв. глоба за ровене в контейнерите за разделно събиране. Караджова е отправяла предложението и преди няколко години, в качеството си на министър, но то не намерило място в законодателната програма, поради по-важните теми на съдебната реформа. Тя счита, че подобен закон от една страна ще уреди въпроса с глобите на хората с много ниски, доходи, неможещи да платят, както и административните наказания на свръхбогатите, за които паричната санкция е без значение. Защото я заплащат и продължават да нарушават наредбите.

Още по темата

• Как Европа ще контролира харченето на средствата за бежанците

Още по темата

• Как Европа ще контролира харченето на средствата за бежанците и справедлива ли е такса смет в Брюксел 1

Европейската практика за такса смет

По въпроса на водещата Милена Милотинова - защо такса смет у нас  се определя като данък, на базата на данъчната оценка, а не според броя живеещи в един имот или според количеството на изхвърляния отпадък, Караджова коментира, че въпреки общоевропейският принцип „замърсителят плаща“, прилагането му не е лесно. По думите й в ЕС няма единна политика по остойностяване на услугата „сметосъбиране и сметоизвозване‘, поради което има различни практики, най-общо три вида.

Първата практика е свързана с количеството на изхвърляния боклук, като таксата се събира през цената на торбите за смет. Прилага се в част от общините в Дания, Швейцария и Швеция, но по думите на бившата екоминистърка, тази практика не е приложима у нас, защото предполага изхвърляне на отпадъците в точно определено време, а и по-високо обществено съзнание. „Представете си, ако цената на една торба е 5 лв, как у нас хората ще си изхвърлят боклука по улицата във всякакви торби,“ коментира тя.

Втората практика е по броя на живеещите в един имот, на домакинство, на квадратен метър жилищна площ, или както е у нас – според данъчната оценка на имота.

Третата практика е да няма отделна такса „битови отпадъци“, а една обща градска такса, която покрива предоставяните от общината услуги като осветление, поддръжка на зелените площи, полиция, сметосъбиране и сметоизвозване. Тази политика е възприета във Великобритания, Испания, Италия.

Как се събира такса смет в България?

„У нас по закон, такса смет се определя от общините на базата на изхвърленото количество боклук, а където това е невъзможно – според данъчната оценка“, поясни Караджова. Бизнесът може да заяви до 30 октомври за следващата година броя на контейнерите, които ще ползва, както и желаната честота на извозването им, като по този начин плаща много по-малко, отколкото според данъчната оценка.

Така таксата за юридическите лица е по-справедлива, отколкото заплащането според данъчна оценка, но това не важи за гражданите. За тях може да се въведат пилотни проекти в квартали с ниско строителство или по-малки населени места, прадлага Караджова, като може да се плаща на контейнер или „на чувал“. „Ако записаното в Закона за местните данъци и такси се въведе, ще доведе до изключителна несъбираемост на таксата за битови отпадъци и градовете ни ще потънат в мръсотия“, счита още бившата екоминистърка.  

Още във видеото.