Българите – най-нещастни в ЕС, сочи британско проучване

Едва 38% от от българите са доволни от живота си, сочи проучване на британската Национална статистическа служба, цитирано от БТА. У нас най-слабо е удовлетворението и от социалния живот, и семейството, става ясно от цитираните данни.

В сравнение с останалите европейски нации най-малък процент от българите се занимават със спорт. Едва 12% от съгражданите ни спортуват, което е шест пъти по-малко в сравнение обсебените от спорта финландци, показва също изследването.

От данните може да се направи заключение, че високите данъци нямат пряко отношение към усещането за щастие. В този смисъл скандинавците са сред европейците, които плащат най-високи данъци, но те са и най-щастливите народи.

Девет от десет души в Дания и Финландия се описват като доволни или щастливи от живота си.

Средно в целия ЕС задоволство и щастие от живота си изпитват 69 процента от европейците.

На въпроса дали смятат, че животът им има смисъл като цяло, 91 процента от датчаните са дали положителен отговор.

Толкова процента холандци също са дали положителен отговор.

В дъното са гърците, от които едва 48 процента смятат, че животът им има смисъл.

Изследването обобщава показанията в 41 категории в това число здраве, лично състояние, заетост, лична среда, местожителство и други.

Изследването се основава също на данни на Евростат, на Евробарометър, на изследването за Европейското качество на живота, изследванията на Галъп и на Програмата за международна оценка на студентите.

Така например проучването показва, че когато става дума за здраве, малтийците и шведите респективно на 72 и 71 години са в добро здраве, което е с близо 20 години повече в сравнение с техните връстници от Естония и Словакия.

Средно жителите на ЕС живеят 61 години в добро здраве.

В богатия европейски Север обаче чувството за принадлежност към дадена общност е по-малко. Само 58 процента от германците например казват, че поддържат приятелски отношения със съседите си.

В Кипър и Румъния 80 процента от хората са в приятелски отношения със съседите си.

Изследването показва още, че по-малко от 50 процента от гърците и от латвийците се чувстват в безопасност, когато трябва да се приберат сами през нощта у дома.