Денят на труда води началото си от САЩ от 19 век

С искане за въвеждане на 8-часов работен ден профсъюзите в САЩ организират мащабна национална стачка на 1 май 1886 година. В масовия протест се включват на 300 хиляди работници от цялата страна. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, като най-малко четирима души са убити, а други 200 ранени.

В знак на солидарност към протестите в Чикаго през 1889 година Учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации.

През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден“.

Като най-ефективен метод за изразяването на исканията е прието „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда в първия понеделник от септември. Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за "трудещия се човек".

Във Великобритания отбелязват Деня на труда през първия понеделник на май. През 2011 е направено предложение честването на празника да се премести през септември в синхрон със САЩ и Канада, като засега промяната не е осъществена.

Първи май се отбелязва като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия, България и много други. В някои от тях е отбелязван с военни паради.