Европейска мисия ще търси живот край Юпитер

Петтонен европейски космически апарат ще се оправи към луните на Юпитер, за да проучи най-вероятните места за откриване на извънземен живот в Слънчевата система.

Европейската космическа агенция (ЕSA) одобри официално програмата Juice, която с общата си стойност от 1.1 млрд. евро е една от най-мащабните до момента. Съкретена от JUpiter ICy moons Explorer, мисията ще проучи три от четирите големи спътника на Юпитер – Ганимед, Калисто, и Европа. Това са и "главните заподозрени" – световете, на които според учените има най-голяма вероятност да бъде открит живот.

Изстрелването ще стане с ракетата "Ариана" през 2022, а самото пътешествие ще отнеме осем години. Когато достигне системата на Юпитер през 2030, Juice първо ще направи поредица от прелитания край Калисто и Европа, а накрая ще влезе в постоянна орбита около Ганимед.

Открит от Галилей през 1610 година, Ганимед е най-големият спътник в цялата Слънчева система. Диаметърът му от 5268 километра надвишава не само лунния, но и този на планетата Меркурий.

Според мнозина космолози има голяма вероятност под замръзналата му повърхност да се крият океани от солена вода. Juice ще прати сонда, която да провери това. Ганимед има и собствено магнитно поле, което го предпазва от мощните радиационни пояси на Юпитер.

Една от главните цели на мисията е да установи дали един "воден свят" като Ганимед би могъл да поддържа живот, обяснява доктор Лий Флечър от Оксфордския университет, който е част от екипа на мисията. Спътникът на Юпитер отговаря и на четирите основни условия за възникване на живот: наличие на вода; на енергиен източник, така че водата да бъде в течно състояние; азотно-въглеродно-водородна химия; и накрая стабилни условия в продължение на дълги периоди от време.

За Калисто и Европа също се предполага, че притежават течни океани под замръзналата си повърхност. Прочутият фантаст Артър Кларк бе предрекъл, че на Европа не само има живот, но и потенциал за развитие на разум. В някои райони на спътника условията не са много по-различни от тези в Арктика и Антарктика, където животът процъфтява.

Мисията Juice бе предпочетена пред два други проекта – за изграждане на най-големия рентгенов телескоп до момента и за изстрелване на система от спътници за проучване на гравитационните вълни. За момента програмата ще се финансира изцяло от ESA, макар да не е изключено впоследствие и американската аерокосмическа агенция (NASA) да се присъедини към нея.

България е единствената страна в Европейския съюз, която не е нито член, нито кандидат-член на ESA. От миналото лято обаче София получи статута на наблюдател в организацията.