Футболна депресия

За десетилетие Валери Божинов, най-обещаващото момче на българския футбол, стори и невъзможното, за да се обезцени 10 пъти

21.01.2012 | 19:24
Футболна депресия

Точно 10 години минаха от момента, когато Валери Божинов блесна на италианския футболен небосклон. Тогава цяла България предвкусваше появата на талант, невиждан от средата на 80-те (изгряващото поколение на Стоичков и Балъков). Днес онова сладко чувство е безвъзвратно заменено с горчилката на пропилян потенциал.

ОТ НАЙ-МЛАДИЯ ЧУЖДЕНЕЦ С ОФИЦИАЛЕН МАЧ и с гол в Серия А, през цена 15 млн. евро при трансфера от „Лече” във Фиорентина” през януари 2005, Божинов претърпя удивителната метаморфоза до резерва във всичките си отбори и за капак – дисциплинарно „замразяване” в „Спортинг” (Лисабон). Миналото лято португалският клуб го купи от „Парма” за 2.6 млн. евро с имагинерна възможност за покачване до 3.5 милиона, но след епизодичните появявания в игра и пресния скандал със самоволно пропиляна дузпа пазарната оценка на Валери продължава своя срив.

Нормално е всяка кариера да криволичи поради случайни обстоятелства. При Божинов обаче (редом с малшанса на двете тежки контузии в „Манчестър Сити”) всичко изглежда закономерно, защото следва генерална посока надолу. Включително в националния отбор, където дебютът му беше абсолютна илюстрация на тънката граница между триумфа и провала. Вместо да донесе победа над Италия в края на последния ни мач от Евро 2004, нападателят изпорти головата ситуация и в заключителните секунди Касано ни наказа за 2:1.

ЕДВА ЛИ НЯКОЙ Е ПРЕДПОЛАГАЛ, че онзи пропуск на стадиона в Гимараиш ще сложи начало на предълга негативна серия под трибагреника. С изключение на гол във втория си мач (1:1 в контрола срещу Ейре при треньорския старт на Стоичков), Божинов навъртя още трийсетина безлични участия за държавния тим. Никой отговорен фактор не загря овреме, че характерът на един тийнейджър има необходимост от доизграждане, закрила и точни напътствия.

Средата в националния отбор набързо побългари момчето, израснало на остров Малта и в провинциалното италианско градче Лече. Месец след месец, година след година Валери се превръщаше от обещаващ футболист в герой на жълтите хроники. И този процес беше толериран, медийно прославян. Неусетно Божинов заигра двойната роля на светски мачо и футболен неудачник, комуто все нещо пречи.

ЕДНА ДУЗПА КАТО УДОБЕН ПОВОД. Никъде в цивилизования футболен свят не изхвърлят играч от отбора заради една присвоена от съотборник и изпортена дузпа, особено пък в най-незначителния локален турнир. Инак Бербатов щеше да бъде шутиран от сър Алекс Фъргюсън заради едно небрежно изпълнение в полуфинал за Купата на Англия срещу „Евертън” насред „Уембли” през април 2009 и отдавна щеше да е забравил адреса си в Манчестър.

Извън съмнение, настоящият проблем на Божинов е плод на натрупани негативи от цялостното му поведение в „Спортинг”. Това не е изненадващо. Едва ли някой би отпуснал солидно доверие и търпение към футболист, който няма спирачки да нарича треньора си лъжец (особено когато този треньор се казва Лотар Матеус).

ИДНИЯ МЕСЕЦ ВАЛЕРИ ЩЕ НАВЪРШИ 26. Докато е временно отстранен от „Спортинг”, ще има възможност да размисли къде сбърка през последните десет години. Ако не намери изход от тази спирала, спокойно може да се съсредоточава върху личните отношения със сина си от певицата Алисия и новото си семейство с Николета Лозанова. Незначителна подробност е дали неговият професионален път ще завърши на Герена, в Пловдив, Ловеч или родната Горна Оряховица. Тъжното е, че към момента тези дестинации изглеждат логично депо за един деградиращ футболен талант.