Георги Ганев: Крайният клиент да има повече влияние върху бизнеса

Лекарството за образованието, здравеопазването  и други сфери е в предоставянето на повече влияние на крайния клиент, коментира пред Bulgaria On Air икономистът Георги Ганев. Същото важи и за енергетиката. Идеята е компаниите или институциите, които се справят добре с предоставянето на услугата, „да получават пари и награди за това“, а тези, които не се справят- напротив“.

Ганев сподели основни моменти от представения доклад "Варианти за икономическа политика. Предимства и недостатъци", изготвен в рамките на инициативата на Институт “Отворено общество” – Macrо Watch*.

Един от ключовите акценти на документа е пазарът на труда и подготвянето на добри кадри, обясни икономистът. Сред идеите, представени  в доклада е и регионално определяне на осигурителните прагове. Договарянето на праговете трябва да е въз основа на някаква средна стойност за страната или конкретен регион и не трябва да е в ущърб на икономиката, обясни Ганев. „Ако в дадена област безработицата е над 7-8 %например, да не се вдигат осигурителните прагове“, поясни икономистът и допълни, че това ще облекчи бизнеса и разкриването на работни места.

Друга съществена област на реформи трябва да бъдат инвестициите, бизнессредата и растежа. Тук основната промяна трябва да включва либерализация на електрическия пазар, но при пълно компенсиране на бедните домакинства с парите от енергийните печалби на държавните фирми, поясни Ганев.

Държавата не трябва да дава никакви гаранции и заеми за енергийни проекти, като АЕЦ “Белене” например. Основна цел трябва да бъде постигането на висока енергийна ефективност, каза икономистът.

"Друго предложение, отразено в цитирания документ, е новите закони да се приемат след подробна оценка за въздействието на бизнеса, социалната среда, хората и т.н.  Подобен подход няма как да бъде приложен бързо, но ще има превантивен ефект", заяви още Ганев.

Четвъртата основна област, изискваща взимането на спешни мерки и извършването на реформи, е областта на публичните разходи и услуги. Тук преразпределението трябва да бъде намалено, а данъците да са ниски. Според изследването ключово изискване е запазването на плоския данък от 10%, заяви още Ганев. Друга промяна трябва да бъде отпадането на данъка върху лихвите, защото трябва да се стимулира спестовността, а не да ѝ се пречи, каза той.