Как се водят предизборни кампании в епохата на AI, манипулациите и страха

Изкуственият интелект (AI), ботовете и манипулативното съдържание в социалните мрежи все по-силно влияят върху начина, по който се водят предизборните кампании.

Кратките видеа, емоционалните послания и публикациите без контекст затрудняват разграничаването между реални събития и изкуствено създадена реалност.

Ботовете и AI навлизат в кампаниите

"Ползването на тролове вече е демоде. Ползването на ботове е по-изгодно. Използването на AI все повече се вкоренява във всяка кампания, особено сега", коментира журналистът Георги Марчев в изборното студио на Bulgaria ON AIR - "Изборите: Нова глава".

Според експерта по анализ на данни и журналист Георги Ангелов, кратките видеа, създадени с AI, са сред отличителните явления на настоящата предизборна кампания. Съдържанието се възприема бързо, а потребителите невинаги имат време да проверят дали показаното е реално.

"Кючеците в TikTok бяха хитът на тази предизборна кампания", посочи той.

Емоциите и предразсъдъците като инструмент за влияние

Според Ангелов манипулативните послания често се възползват от предварително формирани нагласи и предразсъдъци. Така съдържанието може да предизвика силна емоционална реакция, преди човек да е проверил неговата достоверност.

Марчев също обърна внимание на рисковете от неправилното използване на изкуствения интелект и социалните мрежи. Според него опасността възниква, когато технологиите се използват за налагане на измислена представа за действителността.

"AI и социалните мрежи стават опасни, когато не ги използваш правилно - когато те бъдат използвани в посока, в която да се гони несъществуваща реалност, която бива продавана като съществуваща", заяви журналистът.

Фалшивите профили и съдържанието без контекст

Ангелов добави, че проблемът с неавтентичните профили в социалните мрежи е значителен. Той цитира данни от TikTok, според които през 2025 г. са били премахнати над 25% от потребителите в България, защото профилите им не са били реални.

Експертът обърна внимание и на липсата на контекст в информационния поток, която затруднява правилното разбиране на събитията.

"Голяма част от новините са без никакъв контекст", коментира Ангелов.

Марчев подчерта, че журналистите имат важна роля в противодействието на този проблем. Според него те трябва да предоставят необходимия контекст, за да могат хората да разберат не само какво се е случило, но и какво означава дадена информация.

Ангелов допълни, че ситуацията е още по-проблематична в социалните мрежи, където съдържанието се разпространява бързо и често се възприема откъснато от първоначалния му контекст.

По-малко средства, повече хейт и подигравки

По думите на Ангелов този път в предизборната кампания са вложени значително по-малко средства в сравнение с други кампании. Той обаче посочи, че голяма част от съдържанието онлайн е насочено към негативни реакции и осмиване.

"Този път много по-малко пари са налети в предизборната кампания", заяви експертът.

Така предизборната комуникация все по-често се развива в среда, в която краткото и емоционално съдържание привлича вниманието, а проверката на фактите и пълният контекст остават на заден план.