"Брюксел 1" - 13.3.2021 - Пълен запис

Няколко страни от ЕС, в това число и България, спират употребата на ваксините на „АстраЗенека“, докато Европейската агенция по лекарствата не отхвърли всички съмнения. Те започнаха след смъртта на жена в Австрия и заболяването на друга след ваксиниране. СЗО за момента не може да потвърди съмненията. Междувременно Европейската агенция одобри още една ваксина - на "Янсен", която е само в една доза, като проверява и руската ваксина „Спутник V”. Разногласията около нея пък междувременно предизвикаха оставката на словашкия здравен министър. За всичко това, както и за мерките, говорим с вирусолога проф. Радостина Александрова.

С международния анализатор Милен Керемедчиев продължаваме темата за ваксините, но в друг план. Все повече отслабва доверието в Брюксел след скандалите със снабдяването с ваксини, като някои страни вече мислят за напускане на ваксинационната стратегия на ЕС. По повод съмненията за тежки странични ефекти на ваксината „АстраЗенека“ проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН, заяви:

„Много е важно хората да знаят, че след третата фаза на клинични проучвания, когато даден медицински продукт може да подаде документи за разрешение за употреба, било то и за спешна употреба, оттук нататък започва истинската фаза на изясняване, когато въпросният медицински продукт, който и да е той, започне да се прилага масово на повече хора. Така че, напълно е възможно – до този момент е бил прилаган на десетки хиляди, а оттук нататък се прилага при милиони хора, да се появи нова информация, за която до този момент не сме знаели“. Това каза за предаването „Брюксел 1“ проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН.

Според експерта, това се прави при абсолютно всички медицински продукти. Т.е. проследява се какво се случва. „Има такива институции, организации, които събират тази информация. Те насърчават лекарите, пациентските организации, пациентите, събират всичко. Това, че се събира информация, обаче, в никакъв случай не означава, че тя задължително е свързана с въпросния медицински продукт“, казва проф. Александрова.

Вирусологът даде и пример: „В Центъра за контрол на заболяванията в САЩ имат официално изнесена информация, че от момента, в който е започнало прилагането на ваксини срещу ковид в САЩ – от 14 декември м.г. до 8 март т.г., има повече от 92 млн. души ваксинирани и в същото време са отбелязани около 1600 души, които са починали в някакъв интервал от време след поставяне на ваксината. В нито един от случаите няма доказана връзка между двете събития и все пак, съгласете се, че става дума за 92 млн. души, на които могат да се случат много неща, несвързани с ваксината“, добави вирусологът от БАН.

Според проф. Александрова, „институциите са достатъчно отговорни, за да могат да реагират на всеки един сигнал и да направят всичко необходимо за неговото изясняване“.

На 10 март 1943-та година е спряно депортирането на българските евреи към концентрационните лагери на нацистка Германия. Това са 48 000 души от т. нар. стари предели на България. Уникална е ролята на БПЦ, за разлика от католическата църква в други страни.

Изключителна е заслугата на 43-ма депутати, начело с подпредседателя на НС Димитър Пешев, който след 1944 г., абсурдно, но е съден за антисемитизъм, на цар Борис III и целия български народ, отворил къщите и сърцата си за българските евреи, съхранявал вещите и пазил домовете им по времето, когато са били в трудовите лагери.

Какво знае светът за българския принос в историята за спасяването на евреите и как се съхранява паметта за него?

В студиото е Максим Бенвенисти, председател на Европейския съвет на еврейските общности.

Гледайте предаването "Брюксел 1" всяка събота от 17.30 часа по Bulgaria on air!