IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start Posoka Boec Megavselena

Шарапова с прощално писмо: Тенис, казвам ти сбогом!

Руската легенда сложи край на спортната си кариера на 26 февруари

27.02.2020 • 21:10 Редактор: Ралица Братанова

Мария Шарапова сложи края на спортната си кариера на 26 февруари. Руската тенисистка е носител на 5 титли от Големия шлем и достига до номер 1 през 2005 година. Още на 17-годишна възраст печели "Уимбълдън", когато на финала побеждава Серина Уилямс. След това идват още над 30 титли.

Приказката обаче приключи и Шарапова се отказа от тениса на 32-годишна възраст. Рускинята имаше доста проблеми, свързани с контузии. Най-сериозната беше тази в рамото, която я мъчеше в продължение на години. Мария беше уличена и в използване на забраненото вещество мелдоний, което я извади от спорта за повече от година.

Още по темата

Край на една звездна кариера: Шарапова спира с тениса

Шарапова изпрати прочувствено есе до "Vogue" и "Vanity Fair", в което благодари на тениса, но му казва сбогом.

Публикуваме цялото есе на Мария Шарапова:

Как оставяш единственото нещо в живота си, което ти е познато? Как се оттегляш от кортовете, на които си тренирал от много малка, от играта, която обичаш – тази, която ти е донесла неконтролируеми сълзи, но и толкова много радост. Спорт, в който си намерил семейство и фенове, които са били зад теб в продължение на 28 години?

Не съм запозната с това, затова ми простете. Тенис, казвам ти сбогом.

Преди обаче да стигнем до края, трябва да започнем отначало. Помня първия път, когато видях тенискорт – тогава баща ми играеше на него. Бях на четири години и бяхме в Сочи, Русия. Толкова бях малка, че краката ми висяха от пейката, на която седях. Толкова малка, че ракетата, която взех, беше два пъти по-голяма от мен.

Когато бях на 6, заминах за Флорида с баща ми. Целият свят изглеждаше толкова голям тогава. Самолетът, летището, разстоянията в Америка: Всичко беше огромно, както и жертвата, която родителите ми направиха.

Когато започнах да играя, момичетата от другата страна на корта бяха винаги по-големи, по-високи и по-силни. Легендите на тениса, които гледах по телевизията, изглеждаха недостижими. Но малко по малко, с всяка следваща тренировка, този почти митичен свят започна да става все по-истински.

Първите кортове, на които играх бяха с неравен бетон и изтрити линии. След време те се превърнаха в кален клей и в най-прекрасната трева, на която кракът ми някога е стъпвал. Но никога, дори и в най-смелите ми мечти, не съм мислила, че ще победя на най-голямата сцена и на всяка една повърхност.

Уимбълдън изглеждаше като добро начало. Бях наивна 17-годишна, още колекционирах пощенски марки и не разбирах магнитуда на победата си, докато не пораснах и се радвам, че беше така.

Откритото първенство на Америка ми показа как да преодолявам разсейванията и очакванията. Ако не можете да понесете вълнението, което Ню Йорк предлага, е, летището е много близо. Довиждане.

Откритото първенство на Австралия ми помогна да намеря в себе си увереността, която никога не съм предполагала, че имам. Някои хора го наричат "в зоната“. Аз не мога да го обясня, но беше прекрасно чувство.

Клеят във Франция показа най-големите ми слабости, а неспособността ми да се пързалям и ме накара да ги преодолея. Два пъти. Това беше чудесно.

Тези кортове разкриха истинската ми същност. Зад красивите фотосесии, спорните екипи, те показаха моите недостатъци – всяка бръчка, всяка капка пот. Те изпитаха характера ми, волята ми, моята способност да черпя сила от емоциите си и да я използвам в моя полза.

Между тенис линиите аз се чувствах защитена. Каква късметлийка съм, че успях да намеря земя, на която се чувствах едновременно уязвима и силна.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

Останете информирани с Bulgaria ON AIR и в канала ни в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

Тагове: