България трябва активно да участва във взимането на решения за бъдещето на еврозоната

Необходимо е да се предприемат мерки и реформи за изграждането на устойчив валутен и банков съюз в ЕС, за да се гарантира стабилността на еврозоната. Това би било възможно единствено с изграждането на стабилен фискален и политически съюз. Присъединяването на България към еврозоната  при сегашните условия не е гарант за забогатяване и цялостен просперитет за страната ни. Около тези твърдения се обединиха експерти от финансовия и икономическия бранш по време на специализираната дискусия „Банки и финанси“ на „Клуб Investor.bg“, която се проведе на 9-ти май в  Capital Fort.

Подуправителят на Българска народна банка и ръководител на управление „Емисионно” Калин Христов припомни, че България е покрила четири от петте формални критерия за присъединяване към еврозоната: инфлация, публичен дълг, дефицит и дългосрочен лихвен процент. Остава да бъде изпълнен и петия критерий – влизане във валутно-курсовия механизъм ЕRМ II.

„ERM e механизъм на фиксирани курсове, в който всяка страна трябва за поне 2 години да фиксира курса си към еврото. Никой не е поставил под съмнение факта, че България може да изпълни това условие, защото от 21 години тя има фиксиран курс с нулево отклонение“, разясни подуправителят на БНБ. 

Той уточни, че при бъдеща конвергенция и присъединяване на страната ни към еврозоната ще се стигне до „ефект на закръгляването“, което е нормално и не трябва да се приема негативно. При този ефект евтините продукти, които се купуват по-често, закръгляват цените си нагоре и се създава усещане на инфлация, въпреки че тези стоки имат ниско тегло в индекса на цените.

Според финансовия консултант д-р Христос Кацанис трябва да има задълбочена реформа на еврозоната и България трябва да е част от нея. Той бе категоричен, че страната ни има истинска възможност да се прояви като лидер и трябва активно да участва във взимането на решения за бъдещето на Европейския съюз и еврозоната.

„България има привилегия да следи развитието на еврозоната от самото й начало и трябва да опитва да не повтаря грешките, които останалите страни членки на единния валутен съюз са допускали до момента. Аз бих препоръчал на България да участва колкото може по-активно в решаването на бъдещето на ЕС и валутния съюз. Българската общественост няма ясна представа какво се случва в еврозоната“, заяви Кацанис.

Кристофор Павлов, главен икономист за България на УниКредит Булбанк, пък обясни, че са необходими реформи и за довършване на банковия съюз, където трябва да се решат въпросите за гарантиране на депозитите, за да не се стигне до евентуална криза.

Димитър Чобанов - преподавател в катедра "Финанси" в УНСС, посочи неформалните критерии за влизане в еврозоната, по които България обаче изостава. Един от тях е механизмът за наблюдение и оценка, който ЕК прилага за страната ни. Чобанов припомни, че България не е изпълнила нито една от 17-те препоръки, отправени в доклада през 2017 г., изпълнението на които биха извадили страната ни от този механизъм. Второто неформално условие за влизане в еврозоната е участието ни в Шенген, а третото е доходите в България да достигнат поне 70% от средните на ЕС. В момента равнището на доходите в България е около 50% от средноевропейското.

„За да бъде България след 5 години на подобно ниво, икономиката ни трябва да расте със 7% всяка година, което, за съжаление, е доста нереалистично за България“, коментира Чобанов.

Въпреки това Дончо Дончов - началник управление „Капиталови пазари“ в Пощенска банка, бе категоричен, че правилният момент за кандидатстване на България в еврозоната е възможно най-скоро. „Има заявена политическа воля и доста позитивна реакция от стана на европейските институции. Това, което остава, е България да подаде формална апликация за членство във валутния механизъм“, заяви той.

По повод предстоящата дигитална трансформация в европейския финансов сектор Христов поясни, че новите регулации на банките, които предоставят условия за достъп до сметките за плащания, ще доведат до повече конкуренция.

„Чрез PSD 2 може да се пренареди пазарът и да се свалят цените. Има обаче и негатив –  голям достъп на трети страни до плащанията“, предупреди той и прогнозира, че рискът ще нарасне, защото всяка нова опция носи рискове.

Макроикономистът Борис Петров напомни, че дигиталната трансформация на финансовия сектор при платежните услуги дава шанс на нови играчи, но и на установените да прескочат към модела на отворено банкиране с големи бази данни. Той прогнозира, че това може да доведе до спад на таксите за потребителите, който в различните държави ще варира до 20%.

Генерален партньор на събитието бе Пощенска банка. Дискусията се проведе с подкрепата на Software Group, Сирма Груп, Opel, Филип Морис България ЕООД и Freywillе. Медиен партньор на събитието бе HiComm, а институционален Индустриален Холдинг България.