Опасностите от топенето на полярния лед

Професор Уадамс*, какво ви накара да биете тревога през септември за неизбежното топене на полярния лед?

От години наблюдавам изтъняването на леда в Арктика. И това ми се струва много тревожно. Повечето хора забелязват бавното понижение в дебелината на леда през арктическото лято. Но аз съм измервал леда от подводници и така стигнах до заключението, че ледът е наполовина по-тънък спрямо състоянието му преди 20 години. Тази тенденция е толкова необратима, че би могла да доведе до внезапен колапс на ледената покривка, когато ледът толкова много изтънее, че натрупването му през зимата няма да може да компенсира загубите от топенето през лятото.

Какви биха могли да бъдат последиците от такова събитие?

Няколко неща могат да се случат непосредствено. Най-напред, когато районът около ледената покривка се срине, както става и в момента, това ускорява глобалното затопляне, защото засяга албедото на Земята - това е средното количество радиация, която идва от слънцето и се отразява обратно в космоса. Това количество намалява, защото намалява светлата, отразяваща повърхност – ледът. И се заменя с тъмна, поглъщаща повърхност, водата. В резултат имаме абсорбиране на по-голямо количество слънчева радиация от земята и ускоряване на глобалното затопляне. Това е един от ефектите от намаляването на леда в океана.

Кое е най-опасното вещество за леда и ледниците – метанът или въглеродът?

Метанът е по-опасен за молекулите. Някои казват, че е 23 пъти, други - 80 пъти - зависи как го измервате. Той е много по-силен като парников газ от въглеродния диоксид. Но съществува в много по-малки количества. Затова въпросът е, ако има освобождаване на метан от морското дъно, дали количеството ще бъде достатъчно голямо, за да повиши температурата на Земята чувствително? И ние мислим, че това също е фактор на затоплянето.

Може ли нещо да се направи, за да се предотврати такава катастрофа, като говорим за метана?

В краткосрочен план - няма какво да се направи. Разбира се, ние можем да намалим емисиите, но това е бавен процес. А въглеродният диоксид ще действа още дълго време. За да намалим емисиите метан, трябва да го съберем от морското дъно, докато е още в земята. А това е много трудно.
Единственият начин, за който се сещам е да се опитаме да използваме различни геоинженерни техники, които се предлагат. Това е начин да се намали глобалното затопляне чрез физическа интервенция в климатичната система. Например чрез добавяне на отразяващи облаци, чрез пръскане на аерозоли в горните слоеве на атмосферата с цел да се увеличи обемът на отразената енергия обратно в космоса. Всички тези неща, представляват опасни намеси в климата, но може да се окажат необходими за постигане на краткосрочен ефект - да се запази арктическият лед. За да се спре топенето му.

* Професор Питър Уадамс е президент на Международната асоциация за физически науки на океана в Кеймбридж. Член на работната група на НАСА за океанския лед. Член на Кралското географско дружество. Участвал в експедицията Хъдсън-70, 11-месечно плаване, което за пръв път обикаля двете Америки. Преподавател в Кеймбридж.