Силата на негативното мислене

Повечето почивни и празнични дни предразполагат към психологически главоблъсканици. Около Коледа и Нова година често се получава така, че в опита си да изглеждаме щастливи, не е изключено да станем още по-мрачни, пише в статия на The Wall Street Joutnal Оливър Бъркман и допълва, че не е лесно да останем радостни на препълнено летище с много багаж или да запазим спокойствие в компанията на роднини, които ни лазят по нервите.

Според много привърженици на позитивната психология позитивното мислене за нещата е начинът за преживяване не само на празниците в края на годината, но и за справяне с трудни ситуации в бизнеса, политиката и други важни сфери на живота. В някои случаи обаче, колкото и да се опитваме да мислим позитивно, ни връхлитат все по-мрачни мисли, и постигаме точно обратния на позитивния ефект.

За щастие и древни философи, и съвременни психолози обръщат внимание на т.нар. „негативен път към щастието“, отбелязва Оливър Бъркман. И именно тази гледна точка ни помага да получим отговор на много въпросителни като например защо жителите на икономически неразвити страни се чувстват по-щастливи от тези в по-напредналите държави. Или защо много успешни бизнесмени отказват да формулират корпоративни цели и да правят подробни бизнеспланове?

Един от пионерите на „негативната линия“ към щастието е нюйоркският психотерапевт Алберт Елис. Той извежда на дневен ред една от ключовите идеи на философията на стоицизма на Древна Гърция и Рим, а именно че понякога най-добрият начин да се справиш с несигурното бъдеще е като се фокусираш върху най- лошия сценарий, вместо върху най-добрия, пише Бъркман.

Ако се страхувате, че един ден ще загубите богатството си, то прекарайте няколко дни с най-евтините и груби дрехи, които имате, и с възможно най-малко пари, съветва един от най-видните представители на философията на стоицизма Сенека. След което си задайте въпроса: „Това ли е от което се страхувам?“

Използваната от стоиците техника се нарича „предизвикване на най-лошото“, а целта е да премахне тревогата спрямо бъдещите събития. Според психолога Джули Норем една трета от американците използват тази стратегията, определяйки я като „защитен песимизъм“. Подобна стратегия има успех при по-тревожни и несигурни хора. Ако те например впрегнат позитивните си мисли, че нещата ще се оправят, когато се намират в несигурна ситуация, представата им за негативния резултат може да направи ситуацията още по-непонисима.

Приемането на несигурността в много случаи не е просто ключ към постигане на балансиран живот, но и път към успеха. Това сочат и данните от проучване на Сара Сарасвати, асоцииран професор по бизнес администрация във Вирджинския университет. Тя интервюира 45 предприемача, всеки с поне един бизнес в публичния сектор. Почти всички от интервюираните са отхвърлили идеята, че стартирането на бизнес непременно включва изготвяне на подробен план и провеждане на скъпо маркетингово проучване. Вместо да си поставят цели и да правят сложни планове за постигането им, интервюираните бизнесмени са се сдобили с необходимите материали и средства и са формулирали какви са възможните резултати от усилията им. Процесът на т.нар. „реализация“ включва и принципа на „допустимите загуби“.  И така вместо да градите пясъчни кули с въображаеми тухли от начинанието ви, се запитайте колко ще ви струва провалът му. Ако евентуалната загуба е поносима, направете следващата крачка.

Предимството на „негативната гледна точка“ е в дозата реализъм, отбелязва Бъркман. В крайна сметка бъдещето действително е несигурно. И от една страна нещата могат да се объркат, но от друга могат да имат щастлив край. В много случаи най-силната мотивация е тази да приключим ситуации, които крият голям брой неизвестни.

Има обаче факти, които дори най-големият оптимист не може да промени. И смъртта е един от тях.  А дали не е възможно да извлечем по-голяма полза, ако по-честото осъзнаваме факта, че сме смъртни, пита Бъркман и припомня думите на Стив Джобс, че „най-добрият начин да не мислите какво ще изгубите, е като си спомните, че един ден ще умрете.“

Позицията на Уди Алън за смъртта също е интересна. „Твърдо против нея съм,“ казва великият режисьор. И наистина това, което има да се каже, докато се противопоставяме на смъртта, е много повече, от това, което правим, докато я отричаме, обобщава Оливър Бъркман.