Въздушна медицинска помощ - каква е успешната рецепта за България?

Страната ни е единствената в Европа, която не разполага със спасителни хеликоптери.През последните месеци обаче все повече се говори как това може да се промени, като дори се даде идеята иницаитивата за изграждане на въздушна спешна медицинска помощ да се изгради и управлява от държавата. Това ли е най-добрата формула, какви са работещите практики в другите страни и може ли частният бизнес да помогне с експерти, машини, а защо не и с изпълнение - тази тема разглежда новото издание на "Авиошоу" по Bulgaria ON AIR.

В голяма част от европейските страни съществуват една или няколко спасителни служби като независими организации, обединени според съществуващ закон в съответната страна. Финансират се частично от частния бизнес, застрахователи, дарения, абонаменти и държавата.

Само в някои държави от бившия източен блок  като Полша и Словакия разходите се поемат изцяло от държавата. Това обаче далеч не са най- успешните модели, които работят в Европа.

"В Германия или Холандия здравноосигурителните системи, като се започне от държавната и съответно частните здравни и осигурителни фондове, обикновено имат договори, които са сключени с организациите, осъществяващи такъв транспорт и по силата на тези договори, когато се наложи ползването на такава помощ съответно услугата или цената на ползването на тази помощ се заплаща от застрахователя в рамките на това, което е покрито по полицата", обясни председателят на Асоциацията на българските застрахователи Константин Велев.

Практиката показва – там където има създадено добре работещи модели на спешна авиационна помощ действително – това е свързано с една добра мрежа от частни партньорства – да, има и публичен ресурс , който е необходим, но в повечето случай държавата е тази която създава организацията, допълни той.

"Всички възможности са отворени просто е решение индивидуално за българските условия – трябва да се вземе най-доброто решение. В много страни в Европа, че и в света се разчита на така нареченото публично-частно партньорство. Държавата определя правилата, държавата определя регламента – отдава цялата дейност на частни компании, сключват се договори с тях – според мен така ще излезе и най-евтино", заяви пред камерата на "Авиошоу" и Bulgaria ON AIR Емил Нешев, директор на Планинската спасителна служба, БЧК.

Дълго преди да се заговори за въздушна спешна медицинска помощ, от националния превозвач на България "България Еър" са направили и проучване на пазара за това – каква система е най-подходяща за нашата реалност, какви хеликоптери и каква инфраструктура.

"Бих казал, че най-успешната формула е публично – частно коопериране в това отношение, тъй като държавата би могла да помогне с изграждането на инфраструктурата, с обособяването на площадките, с координацията между отделните звена в спасяването на хора и, разбира се, частния бизнес с осигуряването на машините, с осигуряването на хора с достатъчно опит, инженери, пилоти, които са в частната сфера в момента и частния бизнес", на мнение е и Георги Георгиев, изпълнителен директор на "България Еър Техник", която е под шапката на националния превозвач. 

Проучването им е показало, че за България са нужни 6 хеликоптера, на 6 площадки, от които в рамките на 30 мин може да се достигне до всяка точка на България.

Според специалистите най-логично е да се ползват вече изградените и лицензирани хеликоптерни площадки в болниците у нас. Те са общо 6 - три в София и по една в Бургас, Варна и Панагюрище. По този начин няма да се налага допълнителен транспорт с линейка до самото лечебно заведение след кацането на хеликоптера.

"Такава една площадка, съвместно с партньорство с държавата, МЗ и частния бизнес – биха могли биха могли да доразвият подобни площадки, да се направят хангари за хеликоптера, който ще бъде на съответната площадка, тъй като той трябва да бъде защитен от климатични условия – през лятото жеги, зимата сняг – хеликоптера трябва да бъде в хангар и бързо да може да бъде приготвен за полет. Също така трябва да има условия къде дежурните екипи да дават дежурство и при една добра координация, координационния център може да бъде в един единен център", допълни Георгиев.

Според прогнозите на експертите, ако процедурите бъдат задействани – до две години България може да има спешна авиационна помощ. Но това зависи от действията и желанието на държавата в тази посока. 

Целия репортаж на репортера Виктор Борисов специално за "Авиошоу", вижте във видеото.